Ново ДНК изследване: Пещерният лъв е бил най-голямата котка на Земята преди 1,7 млн. години

Генетично изследване разкрива уникални характеристики на пещерния лъв от ледниковата епоха, съобщи Ройтерс, като се позова на нова научна разработка, публикувана в списание "Cell".

Пещерният лъв е бил една от най-големите котки, живели някога на Земята. Той е бродил из огромни територии – от Западна Европа през Сибир до Северна Америка – ловувайки едър дивеч и вероятно дори хора, преди да изчезне към края на ледниковата епоха, отбелязва агенцията.

 
Новото ДНК изследване разкрива уникалните черти на тази огромна котка и разликите между нея и съвременния лъв – нейния по-малък братовчед, с когото понякога са се срещали. Пещерният лъв, чието научно име е Panthera spelaea, изчезва преди около 14 000 години. Учените са сравнили геномите на 20 съвременни лъва с тези на 12 пещерни лъва, живели преди 17 000 до 148 000 години на територията на днешна Русия, Австрия и канадския регион Юкон.

Генетичният материал е извлечен предимно от кости и зъби, но също и от меките тъкани на перфектно запазени, замръзнали в Сибир малки лъвове, където вечният лед е съхранил древната ДНК. Едно от тях – женското лъвче на име Спарта, се смята за една от най-добре запазените находки от ледниковата епоха, откривани някога.

„Доказваме, че пещерните лъвове не са били просто ледникова версия на днешните лъвове, а са представлявали напълно отделна еволюционна линия“, казва палеогенетикът Лав Дален от Центъра за палеогенетика към Стокхолмския университет и Шведския природонаучен музей. Той е основен автор на изследването.

Проучването показва, че еволюционните пътища на двата вида са се разделили най-вероятно преди около 1,7 милиона години през епохата на плейстоцена. Всеки вид е развил уникални генетични мутации, които са му помогнали да се адаптира към специфичната си жизнена среда и навици. Тези генетични разлики са свързани с процесите на растеж, зрението, мозъчната функция и развитието на кръвоносната система.

Пещерният лъв, който противно на името си всъщност не е живял в пещери, е бил значително по-едър от днешния лъв. Той е обитавал райони с много по-студен климат, като е предпочитал откритите степи и тундри на Северна Евразия и Северозападна Америка. Тази изчезнала екосистема, наречена „мамутова степ“ в чест на най-известния си обитател, е наподобявала днешната африканска савана, но при сковаващи минусови температури.

Съвременният лъв не е навлизал толкова далеч на север, колкото пещерния си роднина. Проучването обаче показва, че двата вида са влизали в контакт по време на най-суровите периоди от ледниковата епоха. Тогава разрастването на континенталните ледници и разширяването на степната тундра са изтласквали пещерните лъвове на юг, което е водило до застъпване на техните ареали.

Според изследователите това смесване може да се е случвало по земите на днешен Иран. Някога този регион е бил дом на значителна популация от съвременни лъвове, въпреки че днес те са разпространени предимно в Африка.

Затоплянето в края на ледниковата епоха е допринесло за изчезването на много от големите животни от плейстоцена, известни като мегафауна, като човешкият лов се е превърнал в допълнителен дестабилизиращ фактор. Според учените пещерните лъвове, както и останалата мегафауна в края на плейстоцена, са били подложени на огромен натиск заради бързите климатични промени, съчетани с нарастващата гъстота на човешкото население.