Не сме най-зле: България - седма в ЕС по зависимост от руския газ

Спирането на доставките на руския природен газ поставя под заплаха 9% от крайното енергийно потребление в Европейския съюз (ЕС), сочи доклад на Euler Hermes. Някои от страните обаче са по-сериозно изложени на този риск - в Унгария например под заплаха са 33% от крайното енергийно потребление, в Словакия - 26%, а в Чехия - 24%, предаде Investor.bg.

В България рискът е малко над средното за общността - 13%, което поставя страната ни на седмо място в ЕС по зависимост от вноса на руския природен газ.

Темата за забрана на вноса на енергийни продукти от Русия в момента е на дневен ред сред европейските лидери. По-рано във вторник САЩ спря покупката на руски петрол и природен газ. През 2021 година руският петрол представлява 8% от общия внос на петрол в страната. Но в своето изявление американският държавен глава Джо Байдън коментира, че не очаква подобен ход от Европа, защото зависимостта на континента е по-голяма.

Настроенията за ограниченията в Брюксел не предполагат въвеждането на подобна мярка. Българският премиер Кирил Петков съобщи преди ден, че страната ни няма да подкрепи забрана за внос на енергийни продукти, защото е много зависима от тези доставки. Той посочи, че България не е единствената, но отказа да коментира кои също са против.

Германският канцлер Олаф Шолц също заяви, че ЕС не може да си позволи на този етап да спре доставките на руските енергийни продукти. Данните на Euler Hermes показват, че 19% от крайното енергийно потребление на Германия ще бъде в риск, ако бъде спрян руският природен газ.

Като цяло само за пет държави тази сериозна санкция за руската икономика няма да има никакво значение - Дания, Хърватия, Кипър, Малта и Австрия. С минимално отражение - около 1-2%, ще има забраната за Швеция, Словения, Португалия и Белгия.

В анализа е отбелязано, че към 28 февруари резервите от газ в ЕС са около 29% от капацитета на газохранилищата, което е количество, което се потребява за около месец в нормален зимен месец в Европа. Това означава, че без доставки на газ, общността би покрила своите нужди едва до края на март, тоест до голяма степен отоплителният сезон, през който потреблението е най-високо, ще е приключил. Но предстои новото пълнене на газохранилища за следващия зимен сезон и тази година нагнетяваните количества ще са по-големи от традиционното.

Пълно спиране на руски газ не се е случвало дори и по време на Студената война, отбелязват още анализаторите. Алтернативи на тези доставки са други производители като Катар и Алжир, но добавяне на допълнителни количества ще бъде трудно. Терминалите за втечнен газ и съоръженията за съхранение също могат да се окажат недостатъчни.
Основният проблем за страните от ЕС е, че някои от тях разчитат прекалено много на газа за производството на електроенергия. Това означава, че производството на електроенергия ще намалее с 27%.

ЕК представи свои насоки, които могат да намалят зависимостта на ЕС от руския природен газ с 66% още до края на тази година. Те включват увеличаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници, което ще намали количествата газ, използвани в газовите централи, както и диверсификация на източниците (не само от втечнен, но и тръбен газ), както и подобряване на енергийната ефективност. Изпълнението на тези мерки могат да помогнат Европа да се откаже изцяло от руския газ до 2030 година.

За да постигне това Европа се нуждае от амбициозни и координирани мерки, пише още Euler Hermes. В средносрочен период енергийната сигурност може да бъде гарантирана при приемлива цена от възобновяемите енергийни източници. Те всъщност биха били и по-евтина алтернатива, ако ценовата волатилност на изкопаемите горива продължава.