Не стискайте зъбите!

Стискането на зъби е доста вреден навик, който често остава невидим. Повечето хора го неглижират и смятат, че това не представлява сериозен проблем за здравето им. Бъркат. Скоро стискането на зъби започва да се усеща другаде: в слепоочията, врата, раменете или дори съня.

На пръв поглед проблемът изглежда „зъбен“, но челюстта е част от система от мускули, стави и нервни връзки, които общуват с горната част на тялото. Затова сутрешното стягане, тъпото главоболие или усещането, че лицето е уморено, имат значение.

Бруксизмът е стискане, скърцане или притискане на зъбите, което най-често се случва неволно. При някои хора е по-изразено през деня: челюстта се заключва при концентрация, стрес или тревожност, а зъбите стоят плътно събрани, без да дъвчем. При повечето хора обаче основният проблем е нощният бруксизъм, когато дъвкателните мускули се активират по време на сън и човек разбира за това от партньора си, от зъболекаря или от сутрешните симптоми. Краткото стискане в напрегнат период не означава непременно заболяване. Проблемът започва, когато мускулите редовно работят извън нуждите си, зъбите се износват, ставата се претоварва, а сънят не носи възстановяване.

Дъвкателните мускули са едни от най-силните в тялото и реагират бързо на вътрешно напрежение. Когато сме под натиск, нервната система влиза в режим на готовност: дишането става по-плитко, раменете се качват нагоре, вратът се стяга, а челюстта често се превръща в място, където задържаме контрол. Стискането може да е телесен израз на недоспиване, претоварване, тревожност, прекалено много кофеин, никотин или алкохол вечер, но също и на проблеми със захапката, болка, някои медикаменти или нарушения на съня. Причините обикновено са смесени, затова универсално решение почти не съществува.

Когато стискаме зъби, масетерите (дъвкателните мускули) и слепоочните мускули се напрягат продължително, а това може да създаде тежест в слепоочията, болка около ушите, напрежение в челото или главоболие още след събуждане. Понякога усещането е като стегната лента около главата, друг път като чувствителност при дъвчене или прозяване. Тъй като мускулите на лицето и черепа работят в синхрон, претоварената челюст може да „изпрати“ болка към места, които не изглеждат свързани със зъбите. Именно това често заблуждава: търсим причината в очите, синусите или мигрената, а зъболекарят вижда следи от износване, пукнатини в емайла или напрежение в ставата.

Челюстта не е изолирана. Положението й се влияе от стойката, от начина, по който държим главата пред компютъра, от напрежението в раменете и от дишането. Когато главата е изнесена напред, мускулите на врата компенсират, а челюстната става може да бъде поставена в по-неудобна позиция. Ако към това се добави стискане на зъби, натоварването става двойно: появяват се скованост под тила, болка по страничната част на врата, пукане при отваряне на устата или усещане, че раменете са постоянно напрегнати. Затова грижата понякога започва от екрана на правилната височина, паузите за раздвижване и отпускането на раменете няколко пъти дневно.

Нощното скърцане или стискане невинаги събужда човека напълно, но може да прави съня по-неспокоен. Мускулната активност, кратките събуждания и болката сутрин намаляват усещането за дълбока почивка, а партньорът може да бъде събуден от звука на скърцането. При част от хората бруксизмът се среща заедно с хъркане, паузи в дишането или съмнение за сънна апнея, затова е важно да не се мисли само за шина, а за цялостна картина на съня. Ако човек се буди уморен, има сутрешно главоболие, силно хъркане или дневна сънливост, консултацията със специалист по съня е разумна стъпка.

Първата практична стъпка е осъзнаването. През деня зъбите не би трябвало да са плътно стиснати, когато не дъвчем: устните могат да са леко затворени, но зъбите да не се допират, а езикът да почива спокойно зад горните резци. Добър трик е няколко пъти дневно да проверяваме „къде е челюстта ми сега”, особено при работа на компютър и шофиране. Помагат топъл компрес, бавно отваряне и затваряне на устата без насилване, масаж на бузите, по-малко дъвки и твърди храни в периоди на болка, както и вечерен ритуал, който сваля общото напрежение. При нощно стискане зъболекарят може да препоръча индивидуална шина, която не „лекува“ причината, но пази зъбите.

Случайното стискане по време на напрегната седмица често отшумява, когато сънят и ритъмът се нормализират. Повод за преглед има, ако болката в челюстта, главата или врата се повтаря, ако има щракане и блокиране при отваряне на устата, чувствителни или износени зъби, счупени пломби, болка около ушите, сутрешна умора или оплаквания от партньор, че нощем скърцате със зъби. Най-подходящият първи адрес обикновено е зъболекар, който може да оцени зъбите, захапката и ставата, а при нужда да насочи към лицево-челюстен специалист, физиотерапевт, лекар по съня или психолог. Бруксизмът рядко изисква драматични мерки, но изисква внимание към причините, не само към симптома.

Челюстта често поема онова, което не успяваме да разтоварим през деня. Затова грижата за нея е част от по-широка грижа за нервната система, стойката, съня и начина, по който минаваме през стреса. Понякога промяната започва с нещо съвсем малко: да забележим, че стискаме зъби, да отпуснем езика, да издишаме по-дълго, да станем от екрана. Когато челюстта се успокои, често след нея се отпускат и слепоочията, и вратът, и сънят.