Не толкова сладко: Аспартамът е свързан с тревожност

Ново изследване на Държавния университет във Флорида съобщава, че изкуственият подсладител аспартам (E951), който се използва като съставка в над 5000 диетични храни и напитки, може да е свързан с по-голям риск от безпокойство.

Това заключава проучване върху животни.

Мишки, изложени на аспартам, проявяват тревожно поведение. Трябва да се отбележи, че тревожните ефекти на аспартама върху тествани гризачи се простират до две поколения от първоначалните мъжки екземпляри, изложени на подсладителя.

„Проучването показва, че трябва да погледнем назад към факторите на околната среда, защото

това, което виждаме днес, е не само това, което се случва днес, но и това, което се е случило преди две поколения и може би дори по-дълго“,

казва в съобщение на университета съавторът на изследването Прадип Бхайд, изтъкнат учен от катедрата по биомедицински науки.

Тази работа е проведена отчасти благодарение на предишни изследвания в Bhide Lab, фокусирани върху трансгенерационните ефекти на никотина върху мишки. Тези по-ранни проекти показват временни или епигенетични промени в сперматозоидите на мишките. За разлика от генетичните промени (мутации), епигенетичните промени са обратими и не променят ДНК последователността. Все пак те могат да променят начина, по който тялото разчита ДНК последователности.

Как аспартамът влияе на тялото

Аспартамът първоначално е одобрен от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) като подсладител през 1981 г. Днес се произвеждат близо 5000 тона аспартам годишно. При поглъщане аспартамът се превръща в аспарагинова киселина, фенилаланин и метанол. Известно е, че и трите вещества имат силно въздействие върху централната нервна система.

При изследването, ръководено от докторантката Сара Джоунс, на група мишки е дадена вода за пиене, съдържаща аспартам. Течността е съдържала приблизително 15 процента от одобрения от FDA максимален дневен прием на изкуствения подсладител за хора. Тази доза, която е приблизително еквивалентна на шест до осем кутии диетична сода от 250 мл на ден за човек, е била предоставена на мишките в продължение на 12 седмици, но по-голямото проучване е продължило четири години.

Тревожното поведение е наблюдавано при мъжките мишки чрез различни тестове, при това в няколко поколения.

Когато на мишките бил даден диазепам (валиум), използван за лечение на тревожно разстройство при хората, тревожността при гризачите от всички поколения изчезнала.

Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.