Небето над Рим и "Олимпико" плакаха за Де Роси (СНИМКИ)

Една от последните големи фигури на Рома си тръгва. Даниеле Де Роси изигра и последния си мач за римските вълци, които спечелиха с 2:1 домакинството си на Парма и се класираха за евротурнирите.

35-годишният халф, който е роден в Рим, игра през цялата си кариера за Рома. В 616 мача с екипа на джалоросите, Де Роси вкара 63 гола. За 18 сезона вярна служба.

В последния му мач с екипа на тима над италианската столица валеше - сякаш и времето плачеше за него. На терена слязоха да го прегърнат със сълзи на очи принцовете на Рим - Джузепе Джанини и Франческо Тоти, както и съпругата и децата на Даниеле.

Той прочете своето трогателно писмо, отправено към феновете на отбора:

"Защо се усмихваш, момче?"

"Защото съм щастлив!"

"А защо си толкова щастлив?"

"Защото имам екип на Рома!"

"Не е ли менте?"

"Не! И леля ми заши номерата"

"А ако ти кажа, че като пораснеш, ще носиш този екип повече от 600 пъти?"

"Ще кажа, че дори и един-единствен път ще ми бъде повече от достатъчен". Така започва откровението си Даниеле към феновете на "Римските вълци"

Гледам тази стара снимка и си давам сметка какъв щастливец съм. Късмет, който никога не съм приемал за даденост и едва ли някога ще успея да се отблагодаря. Това беше дълго и интересно пътуване за мен, в което винаги движеща сила ми е била любовта. Сега искам да изкажа благодарността си. Когато казвам "Благодаря", за мен това не са празни думи, те са изпълнени със съдържание, защото зад тях стоят лица и хора, които срещнах по пътя си.

Искам да благодаря на всички в Рома - семейство Сенси, президентът Джеймс Палота, всички жени и мъже, които работят и продължават да работят в Тригория.

Треньорите, всички без изключения, които ме научиха на всичко. Лекарите и медицинския щаб, без които със сигурност щях да изиграя по-малко мачове. Съотборниците ми, които са моето семейство. Ще ми липсва това ежедневие. Благодаря на Бруно, който видя нещо в мен и ме доведе в школата на Рома и така ми посочи пътя , а аз успях да го извървя с помощта на вас приятели.

Срещнах много хора, приятели за цял живот. Благодаря и на Франческо (б.р. - Тоти). Наследих капитанската лента от един брат, невероятен футболист, най-добрият, който някога е носил тази фланелка, при всичките ми уважения към другите легенди на Рома. Не всеки има късмета да играе редом до идола си 16 години подред. Сега аз с уважение ще предам лентата на Алесандро (б.р. Флоренци). Той също е мой брат, който е много достоен за тази огромна чест.

Благодаря и на родителите си, че ме научиха на най-важните неща в живота - да се отнасям с хората така, както искам да се отнасят те с мен и да помагам на хората в нужда! Благодаря на хората в Остия, на семейството си - без вас щях да съм половин човек.

Благодаря на всеки фен на Рома, който отделя от времето и от парите си за да идва всяка събота и неделя да ни гледа. Всички вие сте причината да избера този град и този живот отново и отново. Преди няколко години 26 май стана черна дата в нашата история. Аз също си мислех, че няма да мога да съм способен да се усмихнана на този ден, но това се промени, след като видях татуировката на фен. Той беше написал "27 май е и вятърът продължава да духа"...

Не знам името му, но знам, че животът ще продължи и на 27 май. Винаги съм усещал и чувствал вашата привързаност, но това, което ми показахте в последните няколко дни ме трогна дълбоко.

Най-големият подарък, който може да ми направите сега е да загърбите болката и гнева и да подкрепим заедно единственото нещо, за което всички ни е грижа, единственото, което е преди всичко и всеки един от нас - Рома.

НИКОЙ НЯМА ДА ВИ ОБИЧА ПОВЕЧЕ ОТ МЕН!

До скоро,

Даниеле Де Роси"