Недялко Йорданов стана обвиняем - блъснал старец на пешеходна пътека

Актуални новини
11:16 - 15 Ноември 2019
2551
Недялко Йорданов стана обвиняем - блъснал старец на пешеходна пътека

Поетът Недялко Йорданов е обвиняем, с мярка "подписка" и забрана да напуска Бургас. Това съобщиха от Апелативната прокуратура в морския град. Оттам добавиха, че съобщението е предизвикано от публикация в информационна агенция.

Затова от Апелативна прокуратура уточняват, че е образувано досъдебно производство, по което Йорданов е привлечен като обвиняем заради причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на пешеходец. Инцидентът е станал на 26 март тази година около 10,30 часа на бургаско кръстовище. В съобщението се казва още, че Йорданов е шофирал автомобил и в нарушение на правилата за движение е допуснал произшествие. Блъснал човек, който е пресичал пешеходна пътека, вследствие на което пострадалият е получил счупване на левия крак.

В съобщението се казва още, че обвинението е повдигнато въз основа на заключение от изготвената съдебно-автотехническа експертиза. А спрямо Недялко Йорданов е взета най-леката мярка за неотклонение - "подписка".

От страна на пострадалия е изразена воля за прекратяване на досъдебното производство. Адвокатът му е заявил от негово име, че няма претенции към водача и не желае да бъде водено наказателно производство срещу него.

Това искане обаче е оставено без разглеждане от прокуратурата, тъй като законът не позволява това. Деянието е извършено на пешеходна пътека, припомнят още от държавното обвинение. А фактът, че Йорданов е оказал помощ на пострадалия след инцидента, ще бъде отчетен като смекчаващо вината обстоятелство.

Наблюдаващият прокурор по случая е поискал повторна тройна съдебно - автотехническа експертиза. И това ще позволи извършването на пълно, всестранно и обективно разследване, като така ще се защитят правата на пострадалото и обвиняемото лице, се казва още в съобщението на държавното обвинение.

Същевременно самият Недялко Йорданов чрез пост в социалната мрежа се оплака от небивала репресия към него от страна на прокуратурата. Според твореца той станал обвиняем, защото защитил във Фейсбук единия си син – Асен Йорданов, собственик на разследващия сайт „Биволъ“, който иска да напусне България, докато другият му син – Недялко Недялков, собственик на сайта ПИК защитава избора на нов главен прокурор. 

„Научих от сигурно място, че действията на новата дознателка и местната прокурорка са продиктувани „отгоре. Техни колеги бяха категорични, че тези жени никога не биха поели сами отговорност да търсят поводи и да повдигат обвинение, което няма реално основание. И то цели пет месеца след произшествието, изяснено и обявено за приключено. Съвем ясно беше, че Онези горе искат да ме сплашат в отговор на моето писмо във Фейсбук и очакват да почна да се моля да се прекрати делото и да им дължа вечна благодарност и покорност", твърди Недялко Йорданов. 

Ето и част от разказа на поета за злощастния инцидент: "Случи се случайно на 26 март т. г. в 10,30 сутринта. Шофьор съм от 50 години, обиколил съм с колата си цяла България с моите рецитали, 30 години съм шофирал в гъсто населения център на София и нямам нито едно нарушение, да не говорим за пътно-транспортно произшествие. Бях с колата си в Бургас, отивах към гроба на баща ми – навършваха се 72 години от убийството му. Движех се по ул. „Ген. Гурко“ към бул. „Демокрация“ – и на кръстовището пред Трета поликлиника (не зная как се нарича сега) светна зеленият светофар за направо и наляво. Потеглих направо и после завих наляво, стигнах до пешеходната пътека, когато внезапно пред мен изневиделица сякаш изникна човек. Слава богу, имам светкавичен рефлекс и моментално натиснах спирачка. Човекът падна на земята и на главата си имаше кръв.

Тогава не се уплаших, имах чувството, че гледам някакъв филм. Веднага го качих в колата и тръгнахме към Спешна помощ в Окръжна болница. По пътя той ме заговори, оказа се, че е 87-годишен, с бастун, чувстваше се съвиновен. Разказа ми, че е вдовец от доста време и има само един син, който се грижи за него, но иначе си живее самостоятелно. Спомни си, че ме познава от онова време, когато работех в Бургаския театър и се тюхкаше как е могло да се случи това неприятно произшествие. Предложи ми да кажем, че е паднал сам. Разбира се, не приех такъв жест, заведох го в болницата, зашиха с няколко шева обелената кожа на главата и му сложиха лепенки. Аз, разбира се, разказах какво точно се е случило, съобщих на полицията мястото на произшествието и се върнах с колата там.

Чакахме, както е бил редът, около 3 часа с полицаите – добри момчета – да съставят протокол и да получат сведение от болницата по телефона има ли сътресение на мозъка. И да се направи скенер на главата. Не ми се разказва какво преживях през това време на чакане… Слава богу нищо такова нямаше! Оказа се, че трябва да се сложи гипс на крака му – което се записа като средна телесна повреда. Все пак оставиха го в болницата да преспи и там още същата вечер той е дал своите показания пред „дознателката“. Това понятие „дознателка“ научих тогава. Той твърдо е заявил без колебание, че няма никакви претенции към мен и е поискал случаят да бъде приключен. А на следващия ден аз също дадох показания пред същата дознателка, както е редът. Дознателката каза, че нашите показания са достатъчни и случаят наистина е приключен.

Изминаха цели пет месеца от тогава. Сприятелихме се с този мил старец. През цялото лято, когато бях в Бургас, си говорехме, ходих му на гости… Имахме общи теми. Включително „старчески“, защото бях претърпял операция на тазобедрената става и трудно се движех като него. Оказа се много симпатичен и обективен човек и непрекъснато повтаряше, че не съм виновен, че случилото се е „малкия дявол“, защото и двамата сме живи и здрави и нека го забравим. И наистина го забравихме. Но остана едно вярно приятелство с бай Калчо, който хвърли патериците и си пое като мене верния бастун."

След което поетът пише следното: "И тук правя едно необходимо отклонение от този сюжет. И стигам до Прокуратурата в лицето на единствения кандидат за прокурор Иван Гешев. Нямах никакво мнение за него и не беше моя работа кой ще стане Главен прокурор на републиката.

Но когато разбрах, че е почнала жестока и безмилостна разправа с големия ми син Асен, собственик на сайта „Биволъ“ и когато той след дълги разговори ми призна това и каза, че не вижда друго спасение освен да напусне България – не можах да остана безразличен към тази несправедливост и написах едно писмо във Фейсбук. Асен е заклет родолюбец, никога не е мислил да напуска родния си Бургас, камо ли България, а за да стигне до такава крайност, явно положението беше станало непоносимо, дори и за устойчива личност като него."

Според автора на детската пиеса "Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки" 25 дни, след като той публично защитил сина си Асен към бащата "последвала небивала репресия от страна на прокуратурата" и той бил привлечен като обвиняем. Поетът бил извикан от София в Бургас, за да ми бъде връчена призовка за повдигнато обвинение от страна на Прокуратурата.

"Аз не се считам в никакъв случай за „свещена крава“ или недосегаем от закона. Именно заради това и по никакъв начин не се обадих никому, не потърсих „оправяне“ по „втория начин“, а минавам чинно по всички процедури на прокуратурата, защото съм повече от убеден в своята правота и нямам никакви притеснения от ситуацията по същество. Не искам да гадая каква личност е господин Иван Гешев, без чието знание и поощрение това не би било възможно да се случи. Нямам и съмнение, че той ще отрече, че не знае, а чиновниците му по места действат напълно свободно и по убеждение", пише още Недялко Йорданов, който е родом от Бургас.

И добавя: "Все едно дали става дума за мен – все пак един стар поет с някакво име в обществото. Може би иска да му се моля? Или да окаля името ми? Каква жалка отмъстителност за това, че съм си позволил да защитя единия си син Асен и неговата кауза за справедливост. И как изобщо не му пука за другия ми син Недялко, собственик на агенция ПИК, който толкова време вече понася хиляди хули и подигравки, задето се е заел със защитата на прокурора Гешев. Обзет от някаква необяснима за мен илюзия, без да подозира какво прави въпросната личност дори с родния му баща."