Необичайно топли вечери през отчитат учените у нас

Изследване на института "Гейт" към Софийския университет привлече вниманието и повдигна много въпроси. То е свързано с промените в климата у нас, които се превръщат във все по-голяма опасност за човешкото здраве. Според института през последните 20 години температурите във вечерните часове нарастват с до 9,5 градуса. Учените са изследвали 8 града в България като първенец по екстремно затопляне е Плевен, следван от София и Благоевград. Общините вече мислят за топлинни убежища, предава БНТ.

Учените от института „Големи данни в полза на интелигентно общество” (GATE) са изследвали четирите фактора, водещи до топлинен стрес при човека – температура, влажност, вятър и слънчева радиация. За последните двайсет години някои от тези показатели са с екстремни нива.

Лидия Витанова, старши изследовател в "Гейт" Институт, СУ: „За съжаление прогнозата е за увеличаване на температурата, засушаване и промяната е от умерен към тропичен климат, тоест това е нещо, което е безвъзвратно започнало.“

Най-много за топлинния стрес допринася и задържането на топлината вечер в градовете. От изследваните 8 града най-сериозна е ситуацията в Плевен, София и Благоевград.

А най-малка топлинна разлика за последните две десетилетия има в Сливен, Варна и Бургас. Там от полза е морският бриз и силният вятър, които обаче не се знае докога ще спомагат заради измененията.

Д-р Венцислав Даскалов: „Повишаването на градусите е факт, който всеки един от нас го усеща на гърба си буквално и всеки от нас реагира по един или друг начин.“

В своята практика доктор Венцислав Димитров вече забелязва промяна на заболяванията през лятото заради по-топлото време.

Д-р Венцислав Даскалов: „Предизвикателно е особено за хората в уязвимите групи, това са децата, хората с хронични заболявания и възрастните пациенти.“

Заради продължаващото по-дълго време затопляне се променя и имунитетът на хората, като докторът е забелязал по-чести инфекции на дихателните пътища, които иначе са характерни за зимата. Освен на тялото, топлинният стрес води и до натоварване на психиката.

Полина Василева, психолог: „Жегата покачва тревожността, прави по-трудно функционирането за самия организъм. Хората, при които има вече отключени някакви състояния, разстройства, се оплакват, че тяхната симптоматика се повишава. С повишени панически атаки, безсъние, намалена трудоспособност.“
Психологът съветва хората да не се опитват да се надскачат, а да разпознават симптомите и да взимат мерки за охлаждане навреме.

Даниела Петкова: „Последните години лятото винаги е по-горещо, с всяка изминала година температурите се покачват. По някакъв начин трябва да се спасяваме от жегата – климатиците на работното място, вкъщи климатика, вода, колкото можем да пием.“

Роска Станоева:„До към 10.30 ч. по централните улици, след това вкъщи се прибираме да почиваме.“

Донка Деянска: „Не искаме да става по-горещо, но сигурно така ще бъде, след като от година на година става така.“

Начало за справяне с жегата вече е поставено в отделни общини. В столицата са идентифицирали проблема и подготвят стратегия за справяне с топлинния стрес, която ще включва и създаването на топлинни убежища.

Апостол Дянков, началник отдел „Климат и енергия“ в Столичната община: „Със Столичния общински съвет обсъждаме възможности, освен допълнителното озеленяване, което е много важно, включително да имаме по-светли повърхности в градската среда – това може да включва изменение в някои наредби.“
Така могат да бъдат въведени изисквания да не се поставят тъмни настилки и цветове по сградите.

Апостол Дянков, началник отдел „Климат и енергия“ в Столичната община: „Ефективните решения действително са зелените решения, тоест те са свързани със зелена инфраструктура, някъде, където говорим за растителност и засенчване, може да се направи сравнително бързо и евтино.“

Други решения, като възстановяване на реките и създаване на хладни коридори, са по-бавни и скъпи.

Апостол Дянков, началник отдел „Климат и енергия“ в Столичната община: „Най-топлите места, които са засегнати най-вече вечерно време, когато се получава ефектът на градския топлинен остров, се намират в централната градска част.“
Също така в района на "Подуяне" и летището в София.

Апостол Дянков, началник отдел „Климат и енергия“ в Столичната община: „Най-хладно е винаги до паркове и реки, надявам се тези места да можем да ги обозначаваме.“
Сдружението на югозападните общини също вече има проект, свързан със справяне с последствията от климатичните промени.

Илияна Цветанова, експерт в Сдружението на югозападните общини: „Вече имаме готова карта, благодарение на която се картографираха топлинните острови в община Благоевград. В момента се разработва и план за действие при горещи вълни, който се надяваме да бъде разпространен и използван и от други общини.“
До следващата година се очаква в общината да заработят 16 топлинни убежища.

Илияна Цветанова, експерт в Сдружението на югозападните общини: „Фоайето на сградата на общината в Благоевград, фоайето на областната управа, фоайето на Областно информационния център.“
Планират такъв тип климатични убежища да бъдат и пенсионерските клубове. Детските площадки пък ще бъдат засенчвани.