Никола Минчев: „Промяната" разшири фронта на демократичната общност, не къса вота на ДБ

Ще пратя децата си в държавни училища, казва председателят на 47-ото НС

Политика
18:45 - 11 Септември 2022
3813
Никола Минчев: „Промяната" разшири фронта на демократичната общност, не къса вота на ДБ

Звездата на Никола Минчев изгря в политиката в края на миналата, също богата на избори 2021 г. Непознат за широката публика дотогава председателят на 47-ото Народно събрание бързо се превърна в основен оратор на „Продължаваме промяната“. Известен е с изключителната си диалогичност, спокойствие при воденето дори на най-тежките пленарни маратони и дълги процедури по реплики и дуплики между представителите на политическите сили, и с твърдата ръка на юрист, с която парира хватките на обиграните и опитни парламентаристи. Никола Минчев бе отстранен предсрочно от поста си, но дали отново би се съгласил да ръководи най-важната институция в страната, какви поуки си е извлякъл за осемте месеца в активната политика и каква е визията му за бъдешето на „Промяната“, разговаряме с 34-годишния юрист. Роден е на 13 септември 1987 г. в Перник, възпитаник е на Немската гимназия в София, а след това и на Алма матер. Кариерата му започва в най-голямата адвокатска кантора у нас „Джингов, Гугински, Кючюков, Величков, но най-голямата му страст остава процесуалното представителство, енергийното право и... футболните мачове. Но всичко това – след голямата любов Силвия и двете им деца. Никола Минчев е водач на листите на „Продължаваме промяната“ в Пловдив-град и Кърджали за изборите на 2 октомври*
 

- Г-н Минчев, разговаряме непосредствено след посещението Ви в бедстващите села в Карловско. Какво видяхте с очите си и как оценявате организацията за справянето с тежките щети от наводненията? 

- Честно казано, това, което видях, е една истинска човешка трагедия... Домовете на хората са разрушени в много голяма степен – отнесени от водата, от калта, от всичко, което водната стихия води след себе си, включително и дървета. Видях домове, за които не ми се иска да кажа, че са напълно разрушени, но са много тежко засегнати и са в такова състояние, че ще се наложи наистина много много работа, за да могат да се възстановят така, че и хората да могат отново да ги обитават. Аз и колегите ми на място помогнахме за това да разчистваме калта, наносите в къщите. Но работата е страшно много. Иначе по отношение на организацията – бих казал, че може и да е по-добра. Не ми се иска да използвам тежки думи, защото знам, че хората се стараят, но да, има нужда от още техника, например. Защото при такова количество кал, да се рине само с лопатите не става, а са нужни машини. Виждам, че ги има, но са необходими още. 

- На място ли стои служебната власт в този момент според Вас?  

- Не бива да се дават тежки оценки. Къщите, около които бях аз, нямаха на разположение по-сериозна техника, която да помогне за отстраняването на натрупаните маси, а това беше необходимо. Надявам се това да се промени в следващите дни. 

- Усеща се обаче и някакво съревнование между политическите сили кой кога е отишъл да помага, кой само се е снимал край разрушените къщи... Къде свършва пиарът в този момент?  

Не искам да определям помощта, която всеки дава от себе си, като някакъв вид съревнование. Нека просто всеки да даде, каквото може, без излишни фанфари, а просто с цел да се помогне на хора в беда. Не трябва да има излишно фиксиране на камерите върху трагедията им. И в този смисъл, например, спиране на предизборната кампания в този момент намирам за излишно. Това би представлявало точно фокусиране върху трагедията на обикновените хора и начин политиците да се възползват от нея. Не е това, от което пострадалите имат нужда.  

- Оказва се, че тази кампания ще е сред най-тежките Ви  – наводнения, обвинения от действащата изпълнителна власт, глобални и вътрешни кризи. Как запазвате самообладание?  

- Вижте, никой никога не се е залъгвал, че кампанията ще е лесна и в този смисъл, за мен изненада няма. В крайна сметка цялата геополитическа ситуация в момента е толкова по-различна от това, което имахме миналата година, че би било наивно изобщо да си представяме една нормална, лека дори предизборна кампания. Войната в Украйна повлече множество кризи в цяла Европа. А България не е изключение. Ние сме подготвени за тези трудни ситуации и това ни помага и да запазим самообладание.  

- А спрямо политическите ежби?  

- Политическите разпри и интриги, с които в общи линии вече сме свикнали в последните месеци, никога не са ме привличали. Никога не съм изпитал удоволствие да участвам в такива, а и не ми правят впечатление, ако трябва да бъда честен. В политиката съм заради важните неща – заради промените, заради реформите, които трябва да извървим, за да може България да продължи по по-добрия път, поет преди 8 месеца. В този смисъл се фокусирам върху това, а не върху дребните политически заяждания. Не искам да им обръщам внимание.  

- За разлика от съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев, изглежда, Вие страните от реторика, отправена срещу действия на служебния кабинет и предходните управления. Сигурно не всичко от тях смятате за удачно за страната? 

- Когато има политически опоненти, различните виждания за управление са неизбежни. Разбира се, че не всичко, което политическите ни опоненти правят, ми харесва, но го приемам. За всички от „Продължаваме промяната“ обаче е важно да гледаме към това какво можем да променим и да направим, за да довършим работата, която започнахме по време на управлението си.

Да, безспорно е, че 12-те години на ГЕРБ имат своето значение и последствия, защото това е значителен период от време. В него България не просто загуби време, в което можеше да настигне своите партньорски държави от Централната и Източна Европа...

Страната изостана и не използва пълноценно периода, за да повиши стандарта на живот. Това е огромното наследство, което ГЕРБ остави след тези 12 години и тезата е споделена от всеки от нас.  

- Персонално какви поуки извлякохте от досегашната Ви, макар и кратка, политическа кариера?  

- Нещо, което извлякох като поука и най-вече то се прояви, докато бях председател на Народното събрание, е, че оценката за това как някой си върши работата на своя пост няма значение, ако политическата програма на някой налага този човек да бъде отстранен от този пост.

Аз бях свален от поста, въпреки че негативни оценки за работата ми не бяха чути по време на дебата за тази цел. Много колеги ми казаха, че действията спрямо мен не са били насочени срещу моята персона, а това е било конюнктурно решение.

Това аз не разбирам, не го приемам и смятам, че ако някой си върши качествено работата, няма причина да бъде отстраняван, независимо за кого става дума и независимо коя политическа сила представлява. И смятам, че такава политика в дългосрочен план трябва да се промени.  

- Кой беше преломният момент, разговор, който Ви накара да си кажете, че е време и Вие да се започнете да се занимавате с политическа дейност?  

- Винаги съм имал интерес към обществения живот. Следял съм го отстрани активно, но и съм участвал в протести срещу действия на властта или в името на каузи – и през 2013-а, и през 2020 г., както и в много други. Преломният момент обаче е едно обаждане от Кирил Петков. Когато той ми звънна с предложението да се включа в политическия проект, който заедно с Асен Василев започват, разчетох в него един смислен проект за бъдещето на България с участието на хора със способности, с правилна нагласа, които наистина искат да променят цялостната ситуация в България. А с Кирил се познаваме далеч отпреди това.  

- Съгласете се обаче, че този проект, докато бе управляващ страната, също допусна своите грешки и си навлече разочарования. Как ще наваксате загубата на електорална подкрепа?  

- Осемте месеца, в които управлявахме, бяха доста динамични откъм политическа обстановка, при това в целия свят. Както казах по-рано, и войната в Украйна, и последвалите я кризи, неминуемо се отразиха на управлението.

Това беше сериозен тест за подкрепата не само на нашето правителство, а и към управленията в цяла Европа.

Начинът, по който смятаме отново да спечелим доверието на хората за предстоящите избори и те отново да ни дадат гласовете си за нас, е всъщност да бъдем близо до тях в този един месец от предизборната кампания. Затова и тръгнахме на обиколка из страната и ще продължаваме да се срещаме с хората, за да чуем от първа ръка техните проблеми, а след изборите, когато отново получим мандат за управление, да продължим да ги решаваме оттам, откъдето ни спряха.

Политиката е една дългосрочна игра. А осемте месеца, в които управлявахме, просто ни дадоха възможност да направим първите стъпки. Чака ни още много работа. Имаме желанието да я довършим. Започнахме с безпрецедентно за последните 12 години повишение на пенсиите, направихме детските градини безплатни, пресякохме корупционния канал на ГКПП „Капитан Андреево“, който ощетяваше както държавата откъм постъпления, така и здравето на българина чрез храните със завишени нива на пестициди, влизащи на наша територия.  

- А как посрещате опасенията на хората за предстоящата студена и не особено сита зима?  

- Вижте, повишението на цените и инфлацията в страната са напълно съпоставими със случващото се в целия ЕС. Българите усещат тежестта много по-осезаемо, защото страната ни, след 12 години управление на ГЕРБ, е най-бедната в ЕС. Това, което ние започнахме, включително след препоръки на европейско ниво, е да повишим доходите на хората. Отделихме за това 2 млрд. лв. – пари, спрени от кражби и корупция. Минималната пенсия се вдигна със 167 лв. – за последните 12 г. е вдигната общо със 164 лв., вдигнахме заплатите на лекари, учители, въведохме облекчения за младите семейства, 25 ст. отстъпка за бензина.


По време на предизборната обиколка

Замразихме цената на тока за бита, а бизнесът получи компенсации от над 3 млрд. В следващия парламент ще внесем програма за компенсации за цените на газа, ще увеличим още и пенсиите и ще вдигнем минималната заплата до 50% от средната. Това е начинът да помогнем хората да се справят по-лесно с инфлацията.

Защото самата инфлация няма как да я спрем. Всеки, който обещава нещо друго, просто лъже избирателите си.  

- Г-н Минчев, „Продължаваме промяната“ вече е регистрирана партия. Какво е мястото Ви в нея?  

- Аз съм член на изпълнителния съвет – тясното ръководство на партията.  

- Кирил Петков и Асен Василев, председателите на ПП, загубиха част от персоналния си висок рейтинг. Вие пък се радвахте на солидна подкрепа, включително на площада, докато течеше дебатът за оставката Ви като шеф на парламента. Виждате ли се като председател на партията един ден?

- Категорично това не е на дневен ред. „Продължаваме промяната“ има своите двама лидери, зад които всички останали стоим неотлъчно.  

- Кои са основните грешки, които те допуснаха по време на мандата им?  

- Не ми се иска да говоря за основни грешки, защото в крайна сметка ние бяхме в управление в много тежка геополитическа ситуация и това изискваше справяне с множество кризи. Възможно е да са се намирали и по-добри решения в дадена ситуация, но смятам, че направеното от целия екип на „Промяната“ носи положителна оценка.  

- Ако отново Ви се отдаде възможността да се борите за председателското място в Народното събрание след изборите, ще я приемете ли?  

- Ако има мнозинство, което да застане зад моя номинация, бих. Това обаче сега не обсъждаме в рамките на кампанията, защото много зависи и какво ще е разпределението в 48-ия парламент.  

- Как се ръководи парламент в изключително фрагментирана среда?  

- Казвам го от личен опит – с търпение, спокойствие и уважение към всички, защото всички в Народното събрание са хора, избрани от гражданите. Или както казва Андрей Ляпчев: „Со кротце, со благо“.  

- Какво Ви казваше съпругата Ви след някой парламентарен гаф – Ваш или на групата?  

- Винаги ме посрещаше с подкрепа. И винаги ми е давала сила в тези моменти. Старал съм се през цялото време да се придържам към правилника на парламента, но видях с очите си, че тълкуването му е различно в очите на различните народни представители.  


Силвия и Никола Минчеви на сватбения им ден  

- С кого бихте искали да Ви сравняват един ден в исторически план сред предшествениците Ви – с Иван Гешов, с Йордан Соколов или, например, с Огнян Герджиков?  

- Не се целя в сравнения с някого. Самият факт обаче, че ми задавате въпрос, в който тези личности са посочени, е достатъчна чест за мен. Оттам нататък искам да бъда себе си и да ръководя, ако имам тази възможност, според вътрешното си убеждение и морал.  

- По-скоро като положителен или по-скоро като отрицателен определяте развоя на ситуацията с неслучването на предизборната коалиция между ПП и ДБ?  

- Това, от което се ръководехме при взимането на решението за евентуалното съвместно явяване с Демократична България, бе да търсим пътя към най-голямо представителство в 48-ия парламент. Тук няма място за лична оценка – положителна или отрицателна. Преценката ни беше, че явяването ни отделно е по-печелившата формула, а след това е естествено, че ще работим заедно с ДБ.  

- Вие сте били дългогодишен избирател на ДБ. Не изпитвате ли вина, че до известна степен ПП къса вота на ДБ?  

- Да, бил съм поддръжник, вярно е. Защото винаги съм смятал себе си за част от тази демократична общност, търсеща по-добрия път за България и съм виждал Демократична България именно като изразител  на това. И съм гласувал за ДБ по тази причина.

Тогава обаче „Продължаваме промяната“ нямаше. С появата на „Продължаваме промяната“ всъщност демократичната общност се разшири. Затова няма как да изпитвам вина за това разширение, напротив, радвам се, че се получи така – да изградим по-широк фронт за борба с корупцията, превзела страната.  

- Децата Ви знаят ли какво работите, какво е политиката и как реагират на промяната в личния Ви живот, г-н Минчев?  

- Децата ми са на 5 и на 3 години, знаеха, че съм председател на Народното събрание, но не разбират точно какво означава този пост на практика. Да, виждали са ме по телевизията, знаят, че се появявам и там, но всъщност не им е особено интересно. Промяната в живота на цялото ми семейство обаче бе доста голяма, ще призная. Най-малкото заради факта, че председателят на Народното събрание се движи постоянно с охрана от НСО. Една от основните ми цели обаче остана това, с което се захващам, да има минимално негативно отражение върху семейството ми и положихме сериозни усилия със съпругата ми за това.

Например, така и не се преместихме в къщата в резиденция „Бояна“, която се полага на председателя на НС. Не ми се искаше да подлагам децата на такова изпитание и затова продължаваме да живеем там, където сме го правили и преди влизането ми в политиката.  

- Смятате ли да пратите наследниците Ви в обикновено училище?  

- Моят син ще бъде в първи клас следващата есен, след една година. Мислили сме по въпроса със съпругата ми. Може би ще предпочетем държавно училище. В нашия район има много качествени училища. Аз самият съм минал през държавната образователна система и съм доволен от нея – и от началното ми училище, и после от Немската гимназия, и от полученото в Софийския университет. Нямам никакви притеснения и децата ми да минат през този път.  

- Как ще ги накарате да не бъдат аполитични?  

- Много е важно за тях, а и за всички подрастващи, е да разберат, че участието в обществения живот има значение и дава резултат. А това според мен се формира още в детска възраст с участието включително в общи проекти, за да се види как общото усилие води до резултати. Неглижирането на общите интереси води до негативно въздействие спрямо всеки от нас. Само така ще научим децата - че бъдат ли активни участници в обществените дейности – ще видят единствено ползи за себе си.  

- Пречат ли „старите кучета“ на младото поколение политици?  

- Имах възможност да видя отблизо много от похватите на по-опитните политици. Някои от практиките не ми харесаха, но не, не пречат. Това, което има значение, независимо дали става въпрос за млади или стари политици, са аргументите. Те тежат най-много в пленарната зала и остават в съзнанието на хората. А политическите хитрини и пинизи са лесно разпознаваеми и обикновеният гражданин не ги вижда като нещо позитивно. 

- Кой завет от Вашия прадядо, депутатът от 24-ото и 25-ото НС Сирко Станчев, предаден Ви през поколенията, спазвате?  

- За съжаление, нямаше как да го познавам. Но пък неговият син, моят дядо Никола, на когото съм кръстен, ми даде най-важното.

Въпреки че е син на екзекутиран от Народния съд, той не изпитваше никаква злоба, никакво желание за мъст. Това винаги много ме е впечатлявало. Той беше успял да съхрани себе си от подобни емоции и искам и аз да направя същото в политиката.

Че някой в определен момент е вървял срещу мен, че ме е свалил предсрочно от поста, на който съм бил избран да бъда? Не изпитвам никакво желание за отмъщение. 


Сирко Станчев и цар Борис Трети, на когото е бил адютант 

- И не таите ненавист спрямо тоталитарната власт, спрямо комунистите? 

- Отхвърлям този режим категорично. Но не тая ненавист към никого.  
 

*Интервюто е публикувано в последния брой на в. "Уикенд"