Николай Попов: Всеки ден искам прошка от Сияна, че не я опазих жива!

Интервю на
ДАНИ ЗЛАТАНЧЕВА

Няколко души спират Николай Попов, докато дойде при мен в кафенето, в което сме си уговорили среща в центъра на София. Още на вратата на заведението две възрастни жени му стискат ръката и му казват няколко думи. След това млад мъж от една от масите се изправя, приближава се до него и се впускат в кратък разговор. „Ще гласувам за вас – и аз, и жена ми”, казва му той.

Николай Попов се сдобива със слава, която никога не е искал. Той е баща на малката Сияна – красивото момиче, което остана завинаги на 11 години, пометено на магистралата от шофьор на ТИР, препускащ с бясна скорост. Трагедията се случва преди почти година – на 31 март 2025-а. „Най-черният ден в живота ми”, както той го нарича.

От тогава Николай Попов не е преставал да се бори и да търси справедливост за хората, които си отиват по пътищата на България. „Те всъщност са жертви на корупцията. Асфалтът в България убива – той не се яде, но някои - всички знаем кои, преяждат с парите, които са отпуснати за него, като просто не го поставят. Цената я плащаме всички ние – уви, някои от нас с живота на най-близките си хора”, казва Попов.

Той изненадващо оповести, че на предстоящите парламентарни избори ще се яви със своя листа. Избрал е името „Сияние” за политическото си сдружение – на името на дъщеря си, която не може да прежали. В сряда жребият на ЦИК определи и номера на коалиция "Сияние" - №20 в бюлетината.

„Изглеждате уморен, явно не сте спал много”, казвам му, докато си поръчва ментов чай и вода. „Почти не спя от миналата година. Дремвам по 3-4 часа през нощта. Само веднъж спах по-дълго, близо 7 часа. Беше една събота, в съня ми дойде Сиянчето. Бяхме на морето, говорихме си и тя се втурна към водата със смях. Хукнах след нея с пояса и в този момент се включи някаква аларма, трябваше да ставам. Стисках очите си, не исках съня да свърши, исках още малко да съм с нея”, казва той, а очите и на двама ни се насълзяват.

Сияна на 8-годишния си рожден ден

- Г-н Попов, изненадващо за мнозина, вие решихте да участвате на тези избори с коалиция, наречена „Сияние” – на името на трагично загиналата ви дъщеря Сияна. Кое ви провокира да влезете в активната политика? Това ли е единственият начин да продължите борбата си за справедливост?

- За съжаление, да. Останалите инструменти за натиск над управляващите, уви, не работят ефективно.

- Защо казвате „за съжаление”?

- Защото наистина не съм смятал да се занимавам с политика. Но това е единственият начин, който да даде резултат. Другият вариант е борба отвън, но каквото и да искаш, опираш до политици, на повечето от които просто не им се занимава с темата за пътния травматизъм, за неадекватното здравеопазване, за липсата на превенция и не на последно място – справедливото правораздаване. Законите се пишат в парламента. Правят ги хора, депутати, които не са се сблъсквали лично с действителността. Те просто не могат да ни разберат. Те мислят за параграфи, за изборни проценти и задкулисни договорки, а ние - за животи. Това е разликата.

Ние се превърнахме в държавата с най-висока смъртност по пътищата от целия Европейски съюз и това не е от вчера, а от последните 20 години.

Да видяхте това да бъде акцент в която и да е предизборна платформа на партиите? Да знаете един депутат, който да е посветил ежедневието си само на тази тема и свързаните с нея проблеми? Няма такива.

- Каква всъщност е идеологията на „Сияние”? Кои са основните ценности, на които ще залагате? Какви ще са приоритетите ви?

- Мен и хората в „Сияние“ ни свързва кауза, не политика. Политиката е само инструментът. Свършим ли си работата, нямам никакво намерение да изкарам и един ден от живота си в тази кална борба. Приоритетите ни са свързани само и единствено по темата пътна безопасност и правораздаване, както и съпътстващите сфери. Да знаеш, че влизаш в съда с вярата, че ще намериш справедливост, а не поредната пречка към нея. Да знаеш, че полицията е работи за разкриване, а не за прикриване на престъпления. Дори до най-елементарното – да има ред и обучение как институциите ти съобщават най-трагичното събитие в живота ти. Справедливост, нетолерантност към всякаква форма на корупция, защото тя също ни убива, емпатия - това са ценностите, които и ние, и обществото иска.

- Представете се накратко – какво сте учил, с какво се занимавате, какви са ценностите, които изповядвате?

- Завършил съм „Социология” в УНСС. Работя още от последния клас на гимназията, от 17-годишен, като повечето деца на моето време, родените през 80-те години на миналия век. Занимавал съм се с търговия, направих една от първите хубави автомивки в България преди много години, които после станаха цяла верига. Бил съм управител на един от големите столични пазари и успях да го направя наистина привлекателно място, да увелича печалбата му в пъти, да изгоня спекулантите и да пресека схемите и кражбите там.

„Сияна беше смисъла на живота ми”, казва опечаления баща

Изповядвам категорично демократични ценности и вярвам в това, че трябва да има справедливост и върховенство на закона, честна конкуренция и равен старт за всички. Вярвам в солидарността, в това, че не може над 2 милиона българи да бъдат изоставени от държавата и да им се подхвърлят унизителни пенсии, а достъпа до здравеопазване и правото ти на живот да е свързан единствено с това дали имаш пари или не.

След ужасната трагедия, която споходи мен и семейството ни, след като единственото ни любимо дете бе убито на пътя, категорично вярвам и в това, че добрите хора в България са повече.

Благодарение на тях аз останах жив, защо ми минаваха какви ли не мрачни мисли. Само тяхната безрезервна и искрена подкрепа ми дава смисъл да продължа да съм тук. Така че противно на всеобщия цинизъм и безобразните приказки за „лош човешки материал” и „80% от хората са маргинали”, които чуваме в прав текст от водещи политици у нас, аз смятам обратното. Не, повечето хора в България са добри и свестни! Просто гласа им не се чува, те са обезверени и напълно предадени от политиците си. Хората в България заслужаваме много повече.

Време е всички ние, почтените и смазани хора, да се обединим срещу политическата секта, която непрекъснато се прегрупира, за да оцелява.

- Кои са най-големите проблеми на България в момента според вас? Как смятате да помогнете за разрешаването им?

- Най-големият проблем е, че институциите на държавата вместо да бъдат подкрепа за жертвите и нуждаещите се, са допълнителен враг, който ти трябва да караш да работи, да се молиш и да крещиш едновременно. Държавата е по-силна от всеки, стига да има хора с мотивация. Аз и съмишлениците ми сме истинската заплаха за заспалата администрация, защото нашата мотивация идва от най-страшното – да няма какво да губиш. Масово хората, особено в провинцията, живеят на ръба на оцеляването, получават мизерно здравеопазване и дори да преодолеят тези проблеми, не знаят дали ще оцелеят по пътищата. Извинявайте, но това е абсолютно безобразие. Стигнали се дотам, че дори правото ни на живот е застрашено с любезното съдействие на политиците и съдебната система.

Николай Попов ще се яви на изборите на 19 април с политическа формация „Сияние” (№20 в бюлетината). Той вече обяви, че партията ще дарява цялата държавна субсидия, която й се полага по закон, ако влезе в парламента

- Има ли закони, които според вас трябва да се променят?

- Шегувате ли се?! Десетки! Само който не е търсил правосъдие, не се е сблъсквал с безумията и вратичките в тези закони. Ще ви дам елементарен пример – за да се сложи един пътен знак, който да отговаря на законовите разпоредби в момента или една пешеходна пътека, процедурата изисква буквално месеци. То са едни молби, едни съгласувания, един абсурден оборот на документи. Какво остава за по-големите теми като строителство и поддържане на пътища. Там една обществена поръчка за изграждането на път може да продължи повече от година, а междувременно хората загиват.

- Не се ли притеснявате, че ще се оцапате в политиката? Платихте твърде висока лична цена, трябва ли ви сега и това?

- Не. Както ви казах, нямам какво да губя вече. Имиджът ми е последното, което ме интересува. Още не съм прекрачил прага на политиката и ме заливат с помия – от 3-4 месеца съм денонощно обругаван, измислят се абсурдни слухове за мен и семейството ми. Единственото, с което още не мога да свикна, са лъжите, лицемерието и борбата за власт на всяка цена. Не очаквам съчувствие, но очаквам мъжкарство от тези, които ме нападат. Аз нищо не съм взел на политиците, те, с действията си, взимат от нас. Понякога най-ценното. Искам всеки ден да виждат лицата ни на депутатските банки, за да знаят, че с решенията си, те също могат да изгубят всичко.

- Какви хора са в кандидат-депутатските ви листи?

- С кандидатите ни животът ни събра, не само в личните ни трагедии, но и в търсенето на решения. Имаме експерти, които са доказали се професионалисти в различни сфери; млади хора, които да подкрепят каузата ни и виждат начин да изразят гражданската си позиция, включително такива, които участваха на последните протести. Гарантирам, че всички в листата на „Сияние” са почтени и добри хора.

В момента работим върху собствен Етичен кодекс на нашите кандидат-депутати. Нито един от тях няма да псува като хамалин от парламентарната трибуна и да използва цинизми в речта си. Случи ли се, просто ще бъде отзован.

Освен това всеки ще попълни нотариално заверена декларация, че никога, при никакви обстоятелства, няма да управлява автомобил след употреба на алкохол. И ако съответно наруши това, с него ще се разделим.

- Имате ли някакви предварителни социологически данни дали ще успеете да прескочите бариерата от 4%, необходима за влизане в парламента?

- Да, имаме. Минаваме бариерата за влизане в парламента и имаме положителна тенденция. Вече в 3 проучвания, които поръчахме, излизаме като една от партиите, които попадат в следващия парламент. Едно от тях ни дава дори 6,2%. Смятам, че потенциала ни е този – категорично над 5%. Да, ние сме млада формация, да, сред нас няма професионални политици. Но ние сме тези, които буквално ще защитават с пролятата кръв на децата си интереса на хората.

Николай ходи почти всеки ден на гроба на детето си

- Добре, но как ще се финансира партията? Знаете, че явяването на изборите поглъща сериозни средства...

- Поглъща сериозни средства, ако се прави скъпа кампания и се купуват гласове. Нито едното, нито другото е приемливо за нас. Знам, че звучи наивно, но поне веднъж искам в България да успее мотивацията, а не парите. Всеки наш кандидат ще обезпечава сам кампанията си.

Не приемаме спонсорства от олигарси и едри бизнесмени. Ще водим честна кампания с лицата си – без скъпи билбордове и клипове, без мащабни концерти на сцени за стотици хиляди левове. Все си мисля, че почтените хора у нас са повече от тарикатите и схемаджиите и ще усетят със сърцата си искрените кандидати.

- Вече се появиха съмнения, че сте „патерица на ГЕРБ”, може би защото преди години сте членувал в тази партия. Какво казвате на хората, които подозират някаква политическа игра в решението ви да се явите на избори?

- Преди 3 години напуснах ГЕРБ. Имал съм възможност за политическа кариера, но никога това не ми е било цел. Уважавам избирателите на всяка партия, но истината е, че колкото повече се занимаваш с политика, толкова повече виждаш истинското лице, което никога не съвпада с публичното. Аз си тръгнах от ГЕРБ без скандали, просто престанах да вярвам в смисъла, с който бе създадена тази партия през 2008 г. Няма да подкрепим правителство с мандат на ГЕРБ или ДПС. Съжалявам, но те в момента нямат моралното право да управляват страната. В това сме категорични и аз, и съмишлениците ми. ГЕРБ от поне 8 години не е партия в услуга на хората, а на определена клиентела. Съжалявам, че трябва да го кажа, но такава е истината.

Много отдавна трябваше да си тръгна, но се забавих, защото тогава партията имаше проблеми и не исках да изглеждам като страхливец и предател, който напуска кораба. Сбъркал съм.

- Скоро ще се навърши една година от трагичната смърт на Сияна. С какво ви промени загубата й?

- Със Сияна си отидох и аз. „Сияние“ обаче е възможност да продължа да съществувам с някакъв смисъл, който да крепи мен и близките ми. Използвам повода да им благодаря за безрезервната подкрепа на стотиците хиляди обикновени честни хора и за това, че ми дават сили. Не знам как се промених, единственото, което осъзнах е, че не знам колко време има.

- Съжалявам, че ви връщам към този труден момент, но ведно интервю ви чух да казвате, че в нощта преди трагедията не сте спал добре. Някакво лошо предчувствие ли имахте?

- Да, беше изключително странно. Цяла нощ не спах добре, сънувах някакви кошмари. Събудих се рано сутринта, около 7, облян в пот и с някакво странно, непознато до този момент усещане за надвиснала жестока опасност.

Чух се с детето ми към 8 сутринта, тя беше с баба си и дядо си на село. Беше жизнерадостна и весела, както обикновено. Успокоих се, но въпреки това ооло мен витаеше една неописуема тревога.

Знам, че обичайно майките са по-сензитивни и са тези, които изпитват такива усещания, но се случи и на мен.

- Смятате ли, че станахте по-добър човек?

- Не знам, надявам се. Това не мога да го кажа аз, а само хората, които ме познават преди и след. Единственото, което се надявам и в което се старая, е да бъда добър и достоен баща за Сияна. Иначе не би имало смисъл.

- Вярно ли е, че ходите всяка седмица на гроба на детето си? Какво й казвате?

- Какво можеш да кажеш на детето си, освен че го обичаш и болезнено ти липсва – всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда? Разказвам й за роднините и приятелите й, за това какво правя, какво ми пишат хората, как реагират на нейните картини, които показвам. Такива неща.

- Какво не успяхте да кажете на Сияна, докато беше жива?

- Че не съм толкова силен, за да я опазя. Всеки ден й искам прошка за това (просълзява се – б.а.).

- Коя е мисълта, която ви крепи? Кое ви дава сила?

- Крепи ме мисълта, че Сиянчето ме вижда отгоре, че се усмихва на това, което правя, че ми казва: браво, тате. Тя много обичаше хората и животните и знам, че не само аз, но и светът изгуби едно дете, което щеше да се посвети да им помага.

- Как си представяте България след 7 години – тогава, когато Сияна би била абитуриентка и би била пълнолетен гражданин, имащ право на глас?

- Много е трудно да ви кажа какво си представям, наистина. Аз и родителите като мен живеем ден за ден. Не разполагаме с времето, а единствено с мъката си.

Ще ми се да вярвам обаче, че ще живеем в една по-добра и солидарна България, където има справедливост и законите се спазват, а със съдбите на хората не се търгува от морално деградирали и алкохолизирани съдии и прокурори в долнопробни кръчми като тази на Мартин Нотариуса. От нас зависи да променим това.

Аз моето дете, за съжаление, не можах да го опазя. Дано успеем да превърнем в България в едно по-добро място, където човешките животи имат стойност и нито едно дете повече не бива убито заради корупция, немарливост и липса на правосъдие. Ще се боря за това – докъдето ми стигнат силите.

Вижте и това видео изявление на Николай Попов от четвъртък: