Николай Слатински: Помислете за вашите внучета!

Щом чуя, че пак вандалите са бомбардирали Харков, започвам да изпращам притеснени есемеси до моите приятели там (свързва ни над 45 години дружба) - как си, как сте? И ми е тревожно и неспокойно докато всички не отговорят.
 
Днес до къщата на един от тях падна бомба и нанесе огромни щети; съвсем близо до блока на друг - също тежък взрив (а той живее близо до центъра, на хвърлей разстояние от нашия университет) и изпочупени стъкла (през зимата!); трети до обяд помагал в разчистването на руините в съседен блок напротив...

Един по един дадоха знак, че са живи. Че е в огромен стрес - на кой внучето, на кой съпругата, на кой кучето, а на кой славейчетата цял ден мълчат, седят, не ядат и не помръдват.

Дълго чаках да даде знак само един от приятелите ми и много се притесних за него. Преди час ми написа дълго писмо:

- И този път ни се размина. Разбираш ли какво е да живееш в игра на руска рулетка със смъртта? Да не знаеш дали този път няма да ударят твоя вход, твоя апартамент, детската площадка, където са внучетата, хлебарницата, в която ходя за хляб, кварталния магазин, където пазаруват семействата на дъщерите ми...

Няма съмнение - онзи психопат в Кремъл е решил - всичко, което не може да завладее в Украйна, да го унищожи!

Ние наричаме това Война...
Но Войната се води за победа над врага. А тук се цели унищожението ни.
Небето се срива над нас. Постепенно започваме да се чувстваме сираци във Галактиката ни.
Не мога да се сърдя на Европа - но като слушам какво я вълнува и си казвам - отписани сме!
И не си го казвам само аз.

Помощта може да бъде адекватна само ако има същото или поне приблизително същото схващане каква опасност е надвиснала над всички нас. А такова общо схващане няма. Няма!

Европа сякаш чака да изпаднем в отчаяние, да се пречупим, да се предадем, да молим за мир.
Не, те, европейските лидери и европейските граждани не говорят така. Но те си го мислят. Мислят си го...

Нашите сили са на изчерпване.
Нашето въоръжение е на изчерпване.
Нашите бойци са на изчерпване.
Но най-силно ни сломява чувството за изоставеност.
Какво като ни се възхищават за мъжеството. Какво?
Точно така се възхищаваха на мъжеството на Финландия някога. А накрая Финландия бе победена. И част от финландската територия бе заграбена.
Не ме кори, приятелю мой, че пиша такива тъжни, унили думи.
Ние не сме от желязо, ние сме живи хора (засега живи).
Ние бяхме като вас - живеехме като вас, ядосвахме се за дребни неща като вас, развличахме се като вас, трудехме се като вас, живеехме като вас.
А сега кръвта ни изтича.

Две години руска рулетка със смъртта могат да уморят всеки.
И знайте, има неписано правило на Войната - първите, пострадали от нея, издържат най-много, всички следващи издържат все по-малко.
Ние сигурно ще издържим три години.
А ще издържите ли вие три месеца?
А тези след вас ще издържат ли три седмици?
Или като Франция някога ще побързат страхливо да капитулират и да предадат Париж.

Всеки в Европа трябва да се огледа - пълно е с такива като генерал Петен. Те търпеливо чакат своя час. Тях Путин ги финансира и подготвя за Голямото предателство.

Ежедневните малки предателства на Европа сега асфалтират пътя към Голямото европейско предателство.

Нашите внучета страдат. Ако не за тях, помислете поне за вашите внучета....

Проф. Николай Слатински, фейсбук