НЛО "рисувало" по Наска

Платото Наска се намира в южната част на Перу. Заради сухия климат, отсъствието на вода и растителност таи местност се нарича и пустинята Наска. Името е свързано с доколумбовата цивилизация, развивала се в района преди 2500 години - между 500 г. пр. н. е и 500 г след н. е. Наска става световноизвестна заради огромните рисунки върху почвата, наречени геоглифове и видими добре само от въздуха.

За загадъчните рисунки върху пустинното плато става известно още в далечната 1553 година, когато испанският свещеник Педро Сиеса де Леон съобщава за тяхното съществуване. Пътешествайки като християнски мисионер из днешно Перу, свещеникът описва в дневника си множество начертани по земята линии. Нарича ги Пътища на инките. Описва и знаци, очертани върху пясъка. Американският археолог Пол Косък е първият, който вижда рисунките от въздуха. Това се случва през 1939 г. Германката Мария Райхе първа започва последователно проучване на геоглифовете. През 1947 г. тя ги снима от самолета, на който лети. Линиите на Наска се простират на километри и понякога се губят от хоризонта, като пресичат хълмове и русла на високопланински реки. Всички рисунки са изпълнени по един и същи начин – повърхностният червеникав слой на пустинята се изстъргвал до появяването на лежащия под него бледо-жълтеникав пласт. Браздите са с ширина около 135 сантиметра и 30 до 50 сантиметра дълбочина. Рисунките са съхранени до днес благодарение на полупустинния климат.

Много историци и археолози подържат астрономическата версия за геоглифите на платото Наска в южната част на Перу, като посочват, че древните жители на пустинята са разбирали от астрономия. Галерията от рисунки върху земната повърхност всъщност е звездна карта, настоява Мария Райхе. Според нея геометричните фигури и линии на платото са шифрограма, тя обаче не разчита шифъра.

В нейна подкрепа американският астроном Филис Питлуги изтъква, че геоглифът на паяк е чертеж за разположението на звездите в съзвездието Орион. Британският изследовател Джералд Хокинс обаче смята, че само малка част от геоглифите са свързани с астрономията. Уфолози от различни страни предполагат, че рисунките са ориентири за кацане на извънземни кораби, а линиите на платото Наска играе ролята на летищни полоси. Привържениците на тази теория са убедени, че именно пришълци, а не хора са автори на рисунките върху платото Наска.

Скептиците и критиците възразяват, че силно напредналите в технологично отношение извънземни едва ли имат нужда от ориентири, за да кацат на Земята. Създателят на теорията за Древните астронавти Ерих фон Деникен датира геоглифовете на Наска към 10 000 година пр. н. ера., като изтъква: „У мен те неоспоримо събуждат представата за летищен комплекс“. Деникен пише в „Назад към звездите“: „Недалеч от днешното градче Наска в безлюдната равнина някога са се приземили иноземни разумни същества и изградили там импровизирано летище за своите космични кораби, които са имали за задача да оперират в близост със Земята. Върху този идеален терен те построили две писти. А може би са маркирали пистите с някой неизвестен на нас материал? Космонавтите за кой ли път изпълнили своята задача и отлетели обратно на своята планета“.

Изследователят Джим Удман, който проучва геоглифовете през 70-те години на 20 век, е на по-различно мнение. Той е убеден, че предшествениците на днешните жители на Южно Перу са можели да летят с въздушни балони. Така Удман обяснява рисунката с летящи обекти върху глинена фигура от района на Наска. За да докаже твърдението си, Удман изработва въздушен балон от материали, които могат да се намерят само около Наска. Пуска горещ въздух в балона и лети с него няколко километра.

Категорично мнение за предназначението и авторството на рисунките върху перуанското плато Наска все още няма. Много са привържениците на тезата, че геоглифовете са, например, своеобразна напоителна система на древните в този изключително сух и оскъден на вода район. За пустинята Наска се знае, че е сред най-безводните зони на Земята. Тук вали лек дъжд за десетина минути през 2 години. Съществува и мнение, че геоглифите на Наска са нещо като пътни храмове на инките. Японски изследователи пък обявяват, че древните хора са си играли, като са рисували водни птици върху огромни пространства.