Ноам Чомски: Пандемията произтича от дълбоки провали на капитализма

Няма много неща, които все още да не са били писани за Ноам Чомски, философа и политически активист, професор от Масачузетския технологичен институт (MIT), който се смята за бащата на съвременната лингвистика.

С десетилетия политически активизъм и множество публикации, 91-годишният американски учен се счита за един от най-важните и влиятелни интелектуалци в света в момента, отправяйки своите критики към американската външна политика, опустошителното. влияние на икономическите елити върху вътрешната политика и манипулирането на медиите в САЩ и по света.

Класирайки се сред най-цитираните писатели в света в интервю за в. „Катимерини” Чомски напомни на масите да не приемат пасивната роля, наложена им от силите.*

- Пандемията и неадекватността или колапсът не само на здравните системи, но и на икономиките показаха, че възприемането на обществото като бизнес модел се е провалило. Лидерите в неолиберализма и хомо икономикус като Доналд Тръмп показаха, че не могат да се изправят пред социална криза в бизнес отношение. Колко очевидно според вас е това за американското и световното обществено мнение? И какво влияние ще има върху изборите в САЩ? Можем ли да се надяваме на прогресивна радикализация като прогресивен отговор?

- Пандемията е ярка илюстрация на големите щети, които неолибералната ера нанесе на голяма част от населението. Не бива обаче да имаме илюзии относно вярата в пазарите или homo economicus. Основният принцип на неолиберализма е да се прехвърлят решенията от правителствата, които до известна степен са обект на обществено влияние, към частните тирании, които са напълно безотчетни към обществеността – и според неолибералната доктрина трябва да бъдат посветени единствено на самообогатяване. Веднага след като придобиха по-голяма власт при Рейгън, Тачър и други подобни, те бързо прекроиха пазарите в своя полза. И разбира се, те зависят много силно от публичните субсидии и спасителните плащания, когато причинят кризи, за пореден път днес.

Но илюзиите все пак имат някакво отношение към реалността. Пандемията произтича от дълбоки провали на капитализма, засилени от въздействието на дивата му неолиберална версия. През 2003 г., след епидемията на SARS, учените предупредиха, че е вероятно друга епидемия от коронавирус и очертаха начини за подготовката за нея. Но знанието не е достатъчно.

Някой трябва да действа. Очевидният избор е Big Pharma, обсипани с подаръци от обществото благодарение на устройствата на неолиберална глобализация. Но това е блокирано от капиталистическата логика: не е изгодно да се подготвяме за бъдещи катастрофи. Това оставя правителството всъщност отговорно за основната работа по разработването на повечето ваксини и лекарства. Но това е блокирано от неолибералната доктрина: Правителството е проблемът, както Рейгън подчерта. Така че нищо не е направено.

Бизнес моделът наложи повече руини. Болниците, работещи по този модел, не губят ресурси за резервен капацитет, като допълнителни легла. Това повече или по-малко върши работа в нормално време, но бързо причинява катастрофа при спешни случаи.

Това е началото. По принцип е напълно правилно да се опише пандемията като капиталистическа катастрофа, изостряна от неолиберална диващина.

Това разбира ли се от по-голямата част от населението? Вероятно не. Трудно ще се намери споменаване на основните въпроси в това, което достига до широката общественост. Разбира се става ясно, че системата се срива, порождайки гняв, негодувание, презрение към институциите. Това осигурява плодороден терен за крайнодесни демагози като Тръмп. Това може също да доведе до конструктивни усилия за излекуване на болестите и изграждане на по-свободен и справедлив свят.

Има възможности. Една, много обещаваща, е новосформираният прогресивен интернационал, иницииран от движението на Бърни Сандърс в САЩ, заедно с Янис Варуфакис и DiEM25 в Европа, който също внася важни елементи от глобалния Юг. Но както трябва да се използва знанието, така и възможностите трябва да се възприемат.

- В Унгария Виктор Орбан управлява с укази; Европа отново се смущава от това, въпреки че парламентарната демокрация и върховенството на закона са предпоставки за членство в Съюза. Какво може да означава това за бъдещето на демокрацията в Европа?

- Бъдещето на ЕС в много отношения е изложено на риск. Самият ЕС е основан на принципа на подкопаване на демокрацията, като основните решения се пренасочват към неизбираната Тройка. Но недостатъците излизат далеч отвъд, както разкри пандемията. Германия е икономическата централа на Европа. Тя се справя с пандемията доста добре, с ниска смъртност. Недалеч на юг е северна Италия, изпаднала в дълбока беда. Германия изпрати ли лекари и друга медицинска помощ? За щастие Италия може да се обърне на друго място за помощ: към Куба, която отново даде илюстрация на интернационализма. Има уроци, с които няма да се занимавам.

- Преследване на Асанж, Манинг, Сноудън – хора, които се смятат за изключително опасни, защото се борят за разпространението на истината и справедливостта. Те предупреждават за опасност или вече сме в света на Хъксли, където „бъдещето е проекция на настоящето“?

- Отговорът зависи от хора като теб и мен. Ще толерираме ли позорна злоупотреба с власт – точно сега виртуалното съдебно убийство на Асанж за престъплението разкриване на истини, които господарят на света иска да прикрие? И още много?

- Защо във всяка криза първо отстъпва демокрацията и защо стигнахме дотам, че свободата и сигурността се считат за биполярни и противоположни понятия / идеи? Смятате ли, че това положение на изключване се е наложило и световните правителства и авторитаристи използват кризата като оправдание за въвеждане в нова ера на потисничество?

- В условията на криза – война, епидемия, цунами и други – хората с право са готови да пожертват временно някаква свобода, за да се справят с кризата. Сред тези временно предоставените правомощия някои със сигурност се стремят да ги увековечат. Това се случва пред очите ни. Ако населението се поддаде, те ще успеят.

Трябва да си спомним думите на Дейвид Хюм във встъпителния пасаж на първия съвременен трактат за политическата наука: „Силата винаги е на страната на управляваните, губернаторите не могат да ги подкрепят освен с мнение.“ Управляваните не трябва да приемат пасивността, която е предписана от силните. Ако го направят, съдбата им ще бъде мрачна.

- Мислите ли, че човечеството е подписало фаустовски договор и сега е време да плаща на всички нива на живота? Има ли начин и време това да се прекъсне?

- В момента плащаме за логиката на капитализма и престъпленията на неговия дивашки неолиберален вариант. Тези, които страдат дълги години, тежко днес, никога не са подписвали договора. В този случай източникът на престъпленията може да бъде изкоренен и хората могат да се включат в усилието да създадат по-добър свят.

Не трябва да забравяме обаче, че пандемията е далеч от най-тежката криза, пред която сме изправени. Ще има възстановяване от пандемията, с ужасни разходи.

Няма да има възстановяване от топенето на полярните ледени шапки и нагряването на света, което може да доведе до това голяма част от него да стане буквално необитаема дори преди края на този век, с всичките последствия, които са немислими. Както в случая с пандемията, и тук работи логиката на капитализма. И тук заплахата му за оцеляването на човечеството рязко се засилва от злокачествените елементи в центъра на глобалната сила.

И в този случай има възможности, макар и не за дълго. Ако не бъдат сграбчени, другите въпроси избледняват до незначителност.

* Текстът е публикуван от БГНЕС