Нов комар завладява Европа

На пръв поглед лесно може да бъде объркан с други раирани инвазивни комари. Черното тяло, покрито с контрастни светли шарки, прави Aedes koreicus труден за разпознаване от неспециалисти. Корейският храстов комар обаче привлича все по-голямо внимание заради способността си да се приспособява към по-хладен климат и да преживява зимните месеци. 

Видът произхожда от Азия. Според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) естественият му ареал включва Южна Корея, части от Китай, Япония и Русия.

За първи път извън естественото си местообитание Aedes koreicus е установен в Белгия през 2008 г. През следващите години популацията там е откривана отново, а през 2011 г. комарът е регистриран и в италианската провинция Белуно.

Оттогава видът продължава да разширява присъствието си на Стария континент. Последната карта на ECDC и Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), актуална към април 2026 г., показва нови административни райони с установени популации във Франция, Италия и Русия. В сравнение с предишната актуализация от юни 2025 г. са добавени общо четири региона.

Наблюденията в Белгия показват, че популацията е способна да издържа зимите в Северна Европа. Това опровергава широко разпространената представа, че инвазивните комари непременно се нуждаят от тропически климат.

Aedes koreicus е установяван и в планински райони. В италианската провинция Белуно например той е открит на територия, достигаща над 2100 метра надморска височина, където зимите могат да бъдат студени и снежни. Научен обзор на разпространението му също заключава, че устойчивите на студ яйца подпомагат колонизирането на хълмисти, предпланински и планински територии.

Комарът се приспособява успешно и към среда, създадена от човека. Ларвите му са намирани в съдове със застояла вода, градински водоеми, варели, саксии, шахти и изхвърлени автомобилни гуми. Те се развиват и в естествени места, където след валежи се задържа вода.

Възрастните екземпляри хапят както хора, така и животни. Наблюденията показват, че могат да бъдат активни през деня и през нощта.

Може ли да пренася опасни заболявания?

Именно по отношение на заболяванията е необходимо фактите да бъдат разглеждани внимателно. Наличието на Aedes koreicus в дадена държава не означава автоматично, че там той разпространява опасни вируси сред хората.

ECDC съобщава, че в части от Русия има данни, свързващи вида с вируса на японския енцефалит, включително експериментално доказана способност за предаването му. В същото време вирусът не е изолиран от уловени в природата представители на вида в Корея.

Европейският център подчертава, че ролята на Aedes koreicus в естественото разпространение на патогени продължава да бъде неясна.

Лабораторни изследвания дават допълнителна информация за възможността комарът да пренася други вируси. При проучване на германска популация, публикувано в рецензирано научно издание, е проверена способността му да предава чикунгуня, Зика и вируса на Западен Нил.

Учените установяват потенциал за предаване на чикунгуня и Зика при по-високата от изследваните температури, но отчетената ефективност е ниска – съответно около 4,6% и 4,7%. При условията на експеримента не е установена способност за предаване на вируса на Западен Нил.

Авторите на изследването посочват, че при сегашното разпространение на вида рискът от предаване на тези арбовируси чрез Aedes koreicus се оценява като сравнително нисък. Значението му обаче би могло да нарасне при по-високи температури.

Научен обзор на наличните данни също предупреждава, че лабораторно доказаната способност на един комар да предаде вирус не означава непременно, че той има същата роля при естествени условия.

По-опасен ли е от тигровия комар?

Към момента няма научно основание корейският комар да бъде определян като по-опасен от тигровия.

В официален отговор на Европейската комисия, основан на информация от ECDC, се посочва, че потенциалът на Aedes koreicus за разпространение на заболявания е сравнително нисък. Поради тази причина европейските институции наблюдават вида и движението на неговите популации, без да го определят като непосредствена нова епидемична заплаха.

Причината учените да го следят внимателно е съчетанието от няколко особености. Това е инвазивен комар, който може да издържа на европейските зими, използва градската среда за размножаване, хапе хора и животни и продължава да разширява географското си присъствие.

Заедно с лабораторните доказателства, че при определени условия може да предава някои вируси, тези характеристики го превръщат във вид с потенциално значение за общественото здраве.

Към момента няма данни корейският храстов комар Aedes koreicus да е установил трайна популация в България.