Нова Зеландия премахва вратовръзките, били фалически символ

Миналата седмица бе съобщено, че председателят на парламента на Нова Зеландия, Тревър Малард, е решил да запази изискването мъжете парламентаристи да носят вратовръзка в пленарната зала, след като беше помолил депутатите да му отговорят писмено какво според тях трябва да е подходящото работно облекло.

Ако има година, в която да се смени анахроничният новозеландски парламентарен дрескод, то това трябва да е 2021-а, в която новият парламент е по-диверсифициран и инклузивен от когато и да било, включвайки 48% жени, 11% ЛГБТ+, 21% маори, 8,3% пасифик и 7% азиатци.

Частта от облеклото, която представлява отглас на средновековния бандаж и е създадена, за да утвърждава властта на белия мъж, трябва да се носи по желание.

Белите мъже членове на парламента, демографската група, която е най-вероятно да носи вратовръзка, сега са малцинство. Малард обаче, който по-рано беше казал, че той лично мрази да носи вратовръзка, очевидно е взел решение да се придържа към правилото, след като „значително мнозинство от членовете са се обявили против всякакви промени на стандартите в облеклото, определени за обсъжданията в пленарна зала“.

Какво толкова има в една проста вратовръзка?

Облеклото е неотменно политическо средство в способността си да представлява ценностите на нашата култура, а вратовръзката е най-политически заредената част от украшенията на тялото. Вратовръзката повтаря формата на бандажа – платнена препаска или торбичка, измислена преди 500 години, за да подчертава достойнството на европейския благородник чрез големия фалически размер. Вратовръзката има формата на стрела и насочва погледа на отсрещния надолу към мъжките слабини.

Произходът на модерната вратовръзка се корени в някогашния крават – белегът на модния мъж през 18-ти век и признак за статус и класа във Викторианска Англия. Днес тя остава един от трайните символи на белия супремасизъм, безмълвно служейки да поддържа ценностите и стандартите на белия мъж като норма.

Лейбъристкият лидер на парламента, Крис Хипкинс, подкрепи решението на Малард да се запази вратовръзката като част от стандарта на облеклото. Правейки изявление, което само някой вкоренен в доминантната култура може да направи, Хипкинс каза: „Тя показва респект към институцията и важността на ролята, която ние всички (курсивът мой – б.а.) сме поели.“

Предположението, което Хипкинс прави с това „ние“, че неговият стандарт на обличане следва да важи за всички полове, култури, етноси и идентичности, болезнено напомня за времето, когато мъжете политици обявиха, че са способни да представляват интересите на „всички“ гласоподаватели. Твърдение, което, сега знаем, е напълно невярно.

През декември 2020 г. новоизбраният съуправляващ на маорската партия, Рауири Уайтити, произнасяйки своята „девствена“ (друг анахроничен термин, който изисква разследване) реч в парламента, свали вратовръзката си, след като разказа за „типуна“ (предшественик), който несправедливо е бил осъден за престъпление и убит през 1865 година. Уайтити разказа на депутатите, че последните думи на неговия типуна на te reo (маорски език) били „Свалете възела от врата ми , за да мога да изпея песента си“. Уайтити завърши речта си, казвайки „бих окичил себе си със  скъпоценностите на предшествениците си и и махнал колониалния възел от шията си, за да мога да изпея песента си“. След това говорителят Малард каза на Уайтити, че му „посочва, че изискванията за служебното облеко ще бъдат наложени спрямо него, преди отново да бъде извикан да говори в парламента“.

Председателят на новозенландския парламент Тревър Малард бе заявил, че мрази на носи вратовръзки

Имаше нещо шокиращо в това говорителят на един от най-разнообразните парламенти в света да каже на Уайтити, че не може да говори в парламента, докато действително не сложи символа на един статут, идващ тъкмо от историческия период, довел до унищожаването на маорската култура, земи и суверенитет. През 2021 г. никой не би трябвало да изисква от който и да е избран член на парламента, който има от избирателите си мандата да оспорва доминиращите културни и политически наративи, да се придържа към стандарт на облеклото, предназначен да утвърждава викторианската власт на белия мъж.

Малард не разкри колко членове на парламента са му отговорили на въпроса за вратовръзките, както и дали отговорилите съставляват мнозинство от депутатите или поне представителна извадка. Независимо от това, търсенето на произволно мнение от личности, имащи личен интерес, в най-добрия случай не е особено ефективен начин да се вземе решение. Ако искаш да смениш статуквото, не даваш властта за вземане на решения на хора, които нямат интерес да го променят.

Формите на облеклото и украшенията дават на хората възможност да изразят начина, по който чувстват себе си и мястото си в света. 2021 г. би трябвало да е времето, когато нашата демокрация да позволява, а не да пречи, членове на праламента с други възгледи за света, полове и ценности, да изразят уважението си и политическите си идеали и ценности чрез други, не-западни, не-мъжки форми на облекло, дрехи и украшения.

Ако в пленарната зала на новозеландския парламент трябва да се носят вратовръзки, то това трябва да става по желание.

В. "Гардиън", препечатано от "Гласове"