Новата фобия : Изкуственият интелект ще вземе работата ми

Изкуственият интелект (AI) ще вземе ли работата ми? Този въпрос наистина започва да занимава мен и милиони други „бели якички“. Дори има дума за това – FOBO, или страх от това да не си се превърнал в отживелица – и, за съжаление, нашите опасения не са напълно неоснователни, пише Крис Брайънт за Bloomberg, предава Investor.bg.

Въпреки че не всявам паника, мисля, че работещите в областта на знанието – общоприет термин за хора като администратори, финансови анализатори, софтуерни разработчици, юристи и тези в творческите индустрии, чиито работни места е най-вероятно да бъдат трансформирани от AI – трябва да се подготвят за големи катаклизми. Това означава да приемат AI, за да станат по-продуктивни, като същевременно имат резервен план, в случай че усилията им да устоят на похода на машините се провалят.

Доскоро се изкушавах да отхвърля чатботовете като измамни, податливи на грешки стохастични папагали. Най-новите версии обаче могат да разсъждават и да решават сложни проблеми, а отговорите им често са неразличими от човешките. Техните способности продължават да се подобряват, докато разходите за използване на AI продължават да се понижават.

Предишният напредък в автоматизацията и аутсорсинга засегна главно „сините якички“. Този път тези професионалисти, които потракват по клавиатурите в офиси, са най-застрашени да бъдат изместени.

Психологическият удар от обезценяването на умствената работа и специализираните познания е достатъчно тежък. Някой може да се запита какъв беше смисълът от всички тези дипломи от университети и изучаването на чужди езици? Но финансовите щети могат да са още по-лоши. Работниците в сферата на знанието често се женят помежду си – феномен, известен като асортивно чифтосване. Преди опасенията бяха, че тази дентенция увеличава неравенството. Сега това оставя тези семейства двойно по-изложени на въздействието на изкуствения интелект.

Мозъчният тръст IPPR прогнозира, че работата със знания сега представлява около половината от дейностите на пазара на труда в Обединеното кралство и до 70% от тези задачи могат да бъдат значително трансформирани или заменени от генеративен AI. Тези, които печелят повече от 250 хил. долара годишно, допринасят за около половината от потребителските разходи в САЩ, сочи скорошен анализ на Moody’s Analytics. Ами ако милионите хора с високи доходи бъдат  заменени от алгоритми?

Въпреки че не е безпристрастен наблюдател, съоснователят на OpenAI Сам Алтман казва, че един агент в софтуерното инженерство в крайна сметка ще бъде в състояние да извършва повечето неща, които и един човек инженер с няколко години опит, макар и с надзор. И „в крайна сметка“ това може да се случи съвсем скоро. Лидерът на Meta Platforms Марк Зукърбърг твърди, че до тази година виртуалните колеги ще имат способностите да програмират и да решават проблеми като инженери от средно ниво.

За разлика от хората, AI агентите могат да бъдат внедрени в почти неограничен мащаб във всички видове работа със знания. Така че, макар че AI със сигурност ще разшири съществуващите роли и ще създаде изцяло нови професии, мисля, че загубата на много работни места е неизбежна (и Алтман е съгласен). Вече се говори за рецесия на белите якички, тъй като завършилите топ MBA програми се борят да намерят работа, комисионите за преводачите намаляват, стартовите заплати на консултантите са в стагнация, а съкращенията в сферата на информационните технологии се увеличават.