Новият шеф на КЗК предупреди: Компании може да фалират при установена спекула
През 2026-2027 г. ще има постоянни мерки след въвеждането на еврото, каза Росен Карадимов
След срещата с КЗП, КЗК планира срещи и с НАП, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, КЕВР и БНБ. Това каза в „Лице в лице“ председателят на КЗК Росен Карадимов.
„Ако успеем да координираме функционалностите на тези регулатори, няма спекулативен пазар, който да може да се изправи срещу тази мощ“, заяви Карадимов.
Той отново поясни, че предстоят спешни мерки до края на 2025 г. преди въвеждането на еврото, а през 2026-2027 г. ще има постоянни мерки след въвеждането му. Целта е да не се допусне спекулативно нарастване на цените.
Карадимов обясни, че ако един търговец сложи надценка на дадена стока, КЗК не може да го санкционира. Но ако и съседният магазин, в уговорка с него, сложи същата надценка – тогава е налице забранено споразумение и комисията влиза с цялата си мощ.
Глобата е 10% от финансовия резултат от предходната година. Това означава, че една компания може да фалира, ако цялата санкция бъде наложена в нейния размер, каза председателят на КЗК.
„Това, което започвам да правя, са бързи секторни анализи в ключови и невралгични сектори на икономиката. Това са храни, фармация, телекомуникация, електронна търговия и финансовият сектор. Тези анализи ще покажат в реално време състоянието на тези сектори и ако бъдат констатирани забранени споразумения и недобросъвестни търговски практики, КЗК би могла да се самосезира с отделни производства, в които нейните правомощия са изключително силни“, обясни още Росен Карадимов.
„Част от проблемите на българската икономика, свързана с картелите и монополите, се коренят в сбърканата приватизация в България. Когато държавата приватизира, но не калкулира рисковете пред конкуренцията, приватизирайки, тя сама създава изкуствените монополи. Така е в горивата, донякъде така беше и в телекомуникациите и финансовия и банков сектор“, поясни той.
По думите му не може в ключови стратегически отрасли на икономиката държавата да не запази пазарен механизъм, през който може да регулира цените.
