Ново амплоа: Фолкаджийката Цветелина стана психолог

Певицата Цветелина, прочула се още в зората на фолка, стана психоложка. Новото й призвание може и да е смущаващо за някои от феновете й, ала тя самата твърди, че от дете умее да изслушва и да помага на другите да намират правилния път. Отношението между хората винаги я е интересувало. Докато ходи по участия и събори, тя се среща с всякакви типажи. "И с лудия на селото, пияницата, учителя, лекаря, попа", казва певицата с чувство за хумор.

Чаровницата, която всички помнят с тоталния хит „100 мерцедеса“, вече дава консултации онлайн, а два дни в седмицата приема нуждаещите се от помощта й в личен кабинет в Пловдив. И явно е поела по пътя на бащата на съвременната психология Вилхелм Вунд.

Решава да завърши психология не за да смени професията си напълно, а за да има възможността един ден да практикува и това. 

„Много е важно хората да ти имат доверие, защото това е половината от работата - човек да го каже, да се чуе. Защото ние си имаме мислите в главата, но човек, като не го изрече на глас, няма как да чуе и себе си“, споделя Цветелина.

Фактът, че е известна, обаче често се превръща в бариера пред тези, които биха искали да потърсят помощта й като психолог. Притесняват се, не се осмеляват да се разкрият пред толкова публична личност. "Ала в момента, в който се срещнем, тази бариера пада", споделя певицата.

Практиката си като психолог започва в началото на пандемията - помага онлайн на българи в чужбина, измъчвани от мъка по дома, съобщава "Марица". А и самата й дипломна работа в Пловдивския университет е свързана с емигрантския синдром, който изпитват българите в чужбина. Докато проучва различните случаи, се оказва, че има статистики колко хора са заминали, но никой не е проучвал основно как се чувстват емигрантите.

Цветелина пише книга „Преходът“, в която говори за духовния и психологичния преход, който изминаваме по време на пандемията. За това как се чувстваме като затворници в собствените си домове. Самата тя, затворена вкъщи, се впуска в едно духовно пътешествие. Интересува се как хората преживяват тези необичайни обстоятелства.

"Умея да се справям с личните си проблеми, но винаги ми е било важно как и останалите преминават през трудностите. Как можем да си помогнем един на друг. Защото какъв е смисълът, ако човек живее само за себе си. Всеки от нас идва на земята, за да бъде по някакъв начин потребен - дори и само на няколко човека около него", разсъждава певицата-психолог.

Цветелина свързва опита си в музикалния бранш с психологията. И увлекателно разказва за разликата между попфолка през 90-те и сега. Тази разлика става причина тя да се насочи изцяло към фолклорното пеене, а след това и към психологията.

„Тогава всичко се правеше със сърце, а основното, което ни водеше, беше големият ентусиазъм. В онези начални години нямаше толкова много изпълнителни. Фолклорната ни музика си беше популярна, но се слушаше много и балканска. Имахме романтичната идея да създадем подобна музика, но да си е на български език. Нямаше нужда да вземаме чуждите песни наготово, а да създадем свои - и за любовта, и за времето, в което живеехме. Така „100 мерцедеса“ стана тотален хит на прехода, защото, освен другото, дотогава се чакаше за "Лада" или за "Москвич" сума ти години и накрая ти заминаваха парите.

Пеехме за любов, а тази романтика хората няма да я забравят. Както и своите спомени от онова време. Сега е много лесно всичко, ала какво ти дават повечето от песните. Например, ако една песен ти говори за отношения, които не са красиви, как ще я слушаш с удоволствие.

Сега момичетата се опитват да направят от скъпи по-скъпи клипове - с цената на какво обаче? Трябва ли му на зрителя толкова лъскав клип, който дори да го потиска, да го депресира, да си каже „такава лъскава кола аз никога няма да имам“. Вместо да направят нещо по-семпло.

Освен това - изпълнителите трябва да знаят, че всяка дума, която хвърлят в пространството, трябва първо да я изживеят за себе си. Трябва да знаят, че са отговорни пред слушателите.

Да не говорим за това, че някои започнаха да си плащат, за да бъдат в бранша. Докато нас ни избираха по талант и ни плащаха за това да пеем. Плащаха ни да издаваме албуми. Инвестираха в нас и аз смятам, че точно това е продуцентството. Сега се измениха много нещата. От една страна е по-лесно за продуцентите, защото някои от певиците си плащат, но от друга пада много нивото. И съответно се руши имиджът, който ние градяхме в началото. Аз съм ходила да се боря като лъв по медиите да защитавам жанра, а сега не мога да кажа една добра дума за него. Сега вече хората наистина има за какво да роптаят. А и аз не бих защитавала нещо, което деградира нацията“, признава певицата.

До „Пайнер“ стигнала съвсем случайно. След като завършва музикалното училище в Разград, решава, че не иска да пее повече, а да има нормален живот и да не се прибира по нощите. Музиката обаче не я оставя и тя влиза във варненския ансамбъл „Обреди“. Тогава сестра й я кани да запише няколко песни за нейния албум, една от които се казва „Начертана съдба“. Така се случва, че точно тази песен сякаш начертава съдбата й.

„Продуцентът Милко Драганов каза, че от „Пайнер“ са направили много хубаво студио в Димитровград и иска да записваме там. Реално той ме откри и беше много щастлив от това. Когато отидохме в студиото, ме попита дали мога да изпея нещо на Глория. Записа ме, взе касетата и изтича надолу по стълбите - явно да я покаже на продуцента Митко Димитров. След това започнаха да ми говорят как ще ме направят звезда. Тогава им казах: „Аз много добре знам как се става певица. Не ме занимавайте с такива неща, хората ме чакат на работа. Това не го вярвам“, спомня си Цветелина.

След тази случка в продължение на 6 месеца й изпращат договори по пощата. Тя не искала дори да ги отвори.

„Накрая Милко Драганов дойде и ми каза: „Виж какво, птичето каца веднъж на рамото. Моля те, дай да опитаме. Никой нищо не иска от теб“. Тогава подписах договора в едно кафене, буквално на улицата, за да ми се махне от главата. След това им заявих, че имам едно условие: няма да променям никога визията си. Искам това, което виждат хората на екрана, това да виждат и на улицата. И още - че ще правя авторски песни. Исках Радо Шишарката да ми напише песни, Орхан Мурат също. Аз бях подготвена, вече имах стаж“, разказва певицата.

Още от 90-те психологията й помагала да анализира ситуациите. Винаги намирала доброто у човека и съумявала да му го покаже. Това я спасявало, когато я канели по участия през мутренските години.

„В действителност мутрите смятаха, че светът е техен, че всичко може да се купи с пари. Те буквално можеха да стрелят на месо, ако  не знаеш някоя песен. Мен ме спасяваше това, че винаги са имали респект към мен. Нямам идея как съм го постигнала. Една от причините може би е, че винаги съм им говорила на Вие. Той може да е дошъл с анцуг и маратонки, обаче аз отивам с цялото ми уважение и говоря на Вие. А така го поставяш на пиедестал и тогава той няма как да се отнесе зверски с теб. Бях им като някакъв талисман и всички ме пазеха“, разказва певицата.

Бог я пазел в онези ситуации, смята изпълнителката на тоталния хит "100 мерцедеса".

„Пяла съм на място в София, където са се събирали шефовете на СИК от цяла България. Представи си, ти си на 20 години и пееш на рожден ден на боса на картела, а са се събрали и всички босове от цялата страна. Представи си каква психологическа устойчивост трябваше да имам, за да успея да подходя към всеки така, че да остана недокосната. След този рожден ден аз си казах, че не ми е мястото там“, заявява певицата.

Тогава Цветелина спира да пее пред подобна публика, въпреки че продължавали да я търсят.

„При мен не смееха да подхождат с натиск. Успявах да ги респектирам, но е имало много колежки, които са ги принуждавали да ходят и да пеят“, спомня си тя.

Още щом я видели, забравяли за неприличните предложения. „Имах една такава приказка - ако ви трябва певица, аз съм човекът, ако ви трябва нещо друго, объркали сте го. Мога да кажа, че съм култивирала мутрите и дори съм им действала възпитателно. Имам големи постижения с някои от тях в това отношение“, твърди Цветелина.