Обгазяване задуши Бургас, градът не спа
На 112 има стотици сигнали, властите мълчат за източника
"Тази нощ, приятели, Бургас не спа. Градът беше брутално обгазен, още мирише на газ и нефт. Събудих се, защото буквално се задушавах. Получих ларингитен пристъп, гърлото ми драскаше, а очите ми сълзяха." Това пише тази сутрин Борислава Априлова - бивша журналистка, която живее в Бургас.
Тя редовно сигнализира за смрадта, която се носи откъм комбината, а преди това - и откъм залива, откакто срещу руския нефт и срещу подразделенията на "Лукойл" има санкции.
"Звънях на дежурния телефон на Община Бургас. "Има стотици сигнали", каза ми човекът отсреща, извини се. Какво е виновен той...
Подал е сигналите към "Лукойл Нефтохим", РИОСВ, даже е събудил заместник кметицата по екология Весна Балтина в 1 през нощта. Похвално е, ако всички тези отговорните, са спали спокойно на тая смрад."
Априлова съобщава още, че е подала сигнал и на 112, но той е бил "поредният от десетките тази нощ".
"Хората на Бургас бяха будни дълго и търсеха помощ... Това снощи беше много страшно, много."
Подобни сингали са описвани десетки пъти и в специално създадената страничка "Мръсотията в Бургас".
Единият възможен източник - според Априлова - е комбинатът.
А другият - корабите в залива, които обаче според местните напоследък са се отдалечили. За тях потребител на 7 юни 2025 г. - когато вече има санкции срещу руските горива и на всички (освен на нашите власти) са известни безобразията на техия "сенчест" флот, обясни:
"Бургас отново осъмна с остра и задушлива миризма, която предизвика безпокойство сред гражданите. Миризмата, напомняща на развалени яйца и гнило зеле, не е просто неприятна – тя е индикатор за изключително токсични и опасни химични съединения, сред които сероводород (H₂S) и меркаптани (тиоли).
Според информация от мястото на събитието, миризмата идва от прехвърляне на нефт между кораби – операция, която включва т.нар. инертни газове, използвани за обезопасяване на празни танкове. Обикновено тези газове (вкл. и H₂S) запълват празното пространство в танковете, за да понижат съдържанието на кислород под 5% и да предотвратят възпламеняване.
Когато започне прехвърляне на гориво, тези газове се изпускат в атмосферата, за да освободят обем. Ако това се прави без контрол, опасни концентрации от H₂S и меркаптани могат да попаднат директно в околната среда.
Подобни операции би следвало да се извършват далеч от брега – поне на 100 морски мили навътре, а не в самия Бургаски залив. В страни като Холандия това би довело до незабавни арести и съдебни процедури, докато у нас институциите мълчат."