Обвиниха Бетовен: Музиката му потискала чернокожите и гейовете!

Искат отмяна на творчеството на Лудвиг ван Бетовен. Музиката му укрепвала белите и потискала гейовете.

Нейт Слоун и Чарли Хардинг - звезди на подкаста „Switched on Pop“, продуциран съвместно с Нюйоркската филхармония твърдят, че музиката на

Бетовен не дава свобода на гласовете на жените, угнетява чернокожите и общността на сексуално различните.

Затова според тях е време големият композитор да бъде отменен.

Това трябва да бъде сигнал за събуждане за музикалния свят и дори за тези, които не са класически фенове, заявява Джонатан Тобин в статия в "Ню Йрок поуст" прогнозира, че войната срещу западната цивилизация няма да остави нищо свещено непокътнато. Ако Бетовен може да бъде отменен, нищо не е безопасно, посочва Тобин.

Творчеството на Бетовен е не само в основата на стандартния репертоар на класическата музика, някои от най-знаменитите му творби са станали част от популярната култура. Техните мелодии са разпознаваеми дори за онези, които никога не са чували оркестров концерт, посочва в статията си Джонатан Тобин. През последните 200 години композициите на Бетовен са символи на борбата за свобода срещу тиранията.

„Одата на радостта“ от финала на неговата Девета симфония остава окончателният химн на всеобщото братство. Неслучайно началните бележки на неговата Пета симфония – чийто ритмичен модел дублира нотацията на Морзовата азбука за буквата „V“, както в „V за победа“ – са били използвани от Би Би Си за предавания в окупирана Европа по време на Втората световна война.

Но за събудените критици музиката на Бетовен придобива ново, по-тъмно значение. За музиколога Нейт Слоун и композитора на песни Чарли Хардинг,

Петата симфония олицетворява всичко, което не им харесва в класическата музика и западната култура. И според тях е време Бетовен да бъде отменен. 

Двойката обвинява музиката на Бетовен за това, което те смятат за задушаваща елитарна класическа култура, която укрепва управлението на белите мъже и потиска гласовете на жените, чернокожите и общността на сексуално различните.

Това не е първата подобна атака срещу Бетовен. През 80-те години музикологът Сюзън Макклари предизвика раздвижване със странно твърдение, което анализира Деветата симфония на великия композитор като „яростта“ на импотентен изнасилвач.

Но докато сериозните мислители отхвърлиха Макклари, през 2020-та този вид заблудено ляво мислене се превърна в основна тенденция, посочва авторът на статията и припомня месеците на улични протести на движението Black Lives Matter (Животът на чернокожите е от значение), чиито привърженици се опитват да заглушат всеки, който се противопоставя на левите разкази за „расизма“.

Протестите на движението вдъхновиха други нападения върху музикалния свят, като искането на музикалния критик на "Ню Йорк Таймс" Антъни Томасини за

расови квоти при наемане на оркестър, което би увеличило броя на чернокожите изпълнители, но също така ще ограничи възможностите за азиатците, които са непропорционално прекалено представени сред съвременните музиканти.

Ако публиката все още предпочита Бетовен, това не е защото прегръща символ на върховенството на бялото. Те искат повече Бетовен и другите велики бели европейски композитори, като Брамс и Малер, които последваха стъпките му, защото го обичат.

Всъщност, без тези бели безсмъртни мъже, оркестри като Нюйоркската филхармония, които се бореха още преди спирането заради COVID-19, щяха да имат още повече проблеми при запълването на местата в залата, отбелязва Джонатан Тобин.