Обявиха Мариус Куркински за Бог на театъра

След разтърсващия емоционален моноспектакъл на Мариус Куркински в съботната вечер в „Арена Армеец“ творци и зрители символично обявиха актьора за Бог на театъра. Вече втори ден не спират възторжените коментари на почитателите на таланта. Както Lupa.bg писа над 8000 зрители се смяха и плакаха с Мариус Куркински в събота вечер, когато феноменалният актьор за пръв път изигра юбилейния си моноспектакъл „Мариус 50“ в столицата, след като преди дни го бе показал във Варна, Пловдив и Бургас. Постановката бе в чест на юбилея на Куркински, който той отпразнува в тесен семеен кръг на 15 октомври.

Цялата зала се просълзи на два пъти, чувайки емоционални монолози от върхови постановки на гения. Моноспектакълът „Мариус 50“ проследява целия творчески живот на феноменалния Куркински, който още преди четвърт век той изведе до виртуозност. Включени са фрагменти от 9 от неговите общо 11 моноспектакъла – без „Евангелие по Матея“ и „Песен на песните“, които са по библейски текстове.

Вчера самият Мариус благодари на вярната си публика с думите: „Снощи в „Арена Армеец“ изживях смисъла между нас! Обичам ви, Мариус!“

„Поклон, пред труда и таланта! Бог на театъра!“, написаха фенове на Куркински в неговата официална фейсбук страница и добавиха: "Извънземен! Спиращ дъха беше спектакълът!"

„Беше страхотно организация, звук, светлина и разбира се божествен Мариус ... една закачалка, един стол, една цигулка и магията на Мариус...“, не скри възхищението си и колегата на Куркински – Кирил Ефремов.

"Велик! Единствен! Уникален! Неповторим! Благодарим, от сърце и душа за радостта, за уникалния спектакъл, за това, с което ни дари!", четем още един емоционален коментар по адрес на Мариус.

"Два часа минаха неусетно, на един дъх. Благодаря за невероятното изживяване!", "Поздравления! Невероятен ерудит, чувствам се горда и одухотворена! Бъди здрав и благословен, имай светли и благословени празници, Маестро!", "Беше истински празник за мен. Невероятен сте", "Мариус - титан. Нямам думи, снощи успя да докосне най-тънките струни на душата ми. И може да звуча патетично, но това е единственият български актьор, освен най-любимият ми Велко Кънев, Бог да го прости (и не, не визирам филмите му, защото, който е гледал в Народен театър постановката "Великденско вино" за Васил Левски, знае за какво говоря, който ме е развълнувал така силно и дълбоко. Сърдечно благодаря, Мариус" - са част от емоционалните коментари на зрителите, докоснали се до таланта на Куркински в съботната вечер.

Както Lupa.bg първо писа ден преди творческата изява на Мариус естрадната прима Лили Иванова му пожела успех, а той й отвърна с думите: "Лили, обичам те!"

Йордан Камджалов прегръща Мариус Куркински след юбилейния му моноспектакъл в "Арена Армеец"

А ето и емоционалната изповед на големия диригент Йордан Камджалов, който също бе сред зрителите в "Арена Армеец". Lupa.bg запазва оригиналния текст на маестрото:

"От 23 години съм под влияние на този Човек. Гледах юбилейния му спектакъл - станал е вече на 50. Безсмъртие и страх едновременно...

Където вътрешното ми усещане за ИЗВЪНРЕДНОСТ поставя личности като Добрин Петков, Димитър Ненов, Панайот Хитов (Да, Панайот Хитов!), Борис Христов, там поставя и Мариус Куркински.......

Последния имам честта да познавам лично, да го нарека вдъхновител, приятел, учител..... в какво??
В търсенето на САМИЯТ ЧОВЕК - това стана тема на живота ми от както бях в 9-ти клас. И му благодаря. Безрезервно. Доживотно. Не ме интересува кой прави грешки. Всички правим.

Гледам го на сцената вече трето десетилетие. От първия момент в мен зазвучаха неочаквани въпроси: защо ние музикантите не можем това, което той може? Защо концертния живот е толкова беден, спрямо това, което той случва? Защо той постига тишината, а ние музикантите даже не знаем за нея? Дали да се откажа от правенето на музика? Как може словото "в ръцете" на този човек да е толкова по-силно от музиката? Той създаваше във всеки спектакъл паралелни пространстви и бездънни тишини нечувани в родното ни музициране.... Кога музиката ще достигне театърът??? .......................................
....
....??

И така 23 години, в търсене на тишината и смисълът на сцената и в живота, благодарение и на този Човек...

И така. Той стана на 50 и аз сякаш едва сега започвам да се доближавам до пронизващия отговор, който той разпръсна незалечимо чрез #Платонов из цяла България още като "младеж" през 90-те:

„Но музиката не можеше да утеши докрай тъгуващото сърце на музиканта. Затова, той остави цигулката си и започна да плаче, да плаче, защото не всичко може да изрази музиката. И ПОСЛЕДНОТО И ЕДИНСТВЕНО СРЕДСТВО ЗА ЖИВОТ И СТРАДАНИЕ ОСТАВА С А М И Я Т Ч О В Е К!"

Благодаря ТИ Човеко!"