Обжалват заповед на Ананиев за масовите събирания
Забраната накърнява правото на мирни събрания на гражданите, смятат от Българския хелзинкски комитет
Българският хелзинкски комитет (БХК) оспорва пред Върховния административен съд заповедта на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, ограничаваща протестите до десет души. Основният им аргумент е, че в централните градски части се събират по много повече от десет души, макар и неорганизирано.
Това се казва в съобщение от организацията, цитиращо адв. Качаунова, директор на Правната програма на БХК. Заповедта въвежда като временна противоепидемична мярка при обявена извънредна епидемична обстановка забрана за провеждане на „всякакви организирани събирания на групи над 10 (десет) лица, с изключение на [някои спортни мероприятия]“. Тя е публикувана и в сила от 14 май и е част от сега действащия пакет противоепидемични мерки, приети от правителството след края на обявеното от Народното събрание извънредно положение във връзка с пандемията на COVID-19.
„Забраната за организирани събирания на хора в групи над 10 лица накърнява правото на мирни събрания на гражданите“, заяви адв. Адела Качаунова, директорка на правната програма на БХК.
„Това право гарантира на гражданите възможността, наред с друго, да протестират. Такава обща забрана обаче противоречи на Конституцията и международните договори, по които държавата ни е страна“, заяви още тя.
„В дневни часове в централните градски части могат да се видят много повече от десет души, макар тяхното събиране да не е било предварително организирано. Липсва каквато и да е обосновка защо организираното събиране на хора е по-опасно за здравето от неорганизираното, а още повече – липсва възможност такива събирания, които спазват физическа дистанция между участниците и по време на които те носят предпазни средства, да не бъдат ограничавани. Сега са забранени всички събирания, въобще“, допълни адв. Качаунова.
Освен отмяната на спорната разпоредба в заповедта на министъра, БХК иска от съда да спре и предварителното ѝ изпълнение, т.е. действието на тази разпоредба от заповедта да бъде преустановено, докато съдът не се произнесе по същество по спора.
