Огнен дух пали къща на турско семейство

В нощта на 13 август 2012 г. в Сиирт, Югоизточна Турция, уличен продавач на име Зеки Топрак, съпругата му и четирите им деца са събудени от миризмата на дим и откриват, че в малкия им тристаен дом има пожар.

По неизвестни причини почти цялото имущество и мебели на семейството са повредени от неизвестен източник на пожар. Някои неща са леко засегнати от пламъците, но много са изгорени изцяло. Следи от пламъци след гасенето на огъня са открити дори на голия таван, където няма какво да гори.

Освен това пожарникарите не успяват да посочат причината за пожара, тъй като пламъкът се е разпространил дори на тези места, където няма нищо запалимо. Семейство Топрак и техните съседи започват да говорят, че пожарът е причинен от свръхестествени източници. Електротехниците също не откриват повреди по окабеляването в къщата и са категорични, че пожарът със сигурност не е възникнал от късо съединение.

Постепенно семейство Топрак се успокоява и започва да смята случилото се просто за инцидент. Скоро обаче в къщата отново започват да изгарят различни неща. И тези спонтанни пожари се повтарят през следващите няколко месеца. Те възникват възникват както през деня, така и през нощта, както на голия таван, така и върху дрехите, молитвени килими, подовите килими, детската пластмасова вана за къпане и дори в хладилника и вътре в гардероба, заключен с ключ.

След известно време става ясно, че огненият „дух“ е привързан към дъщерята на Зеки Топрак на име Мелек, която е в 5 клас. Веднъж, когато тя е на училище, горните й дрехи, тетрадки и учебници пламват сами по време на урок пред учителя и другите ученици. Този странен инцидент предизвиква голям интерес от страна на медиите. Учителят споделя, че първоначално помислил, че някой е напръскал нещата на Мелек със запалима течност и след това ги е запалил. Но запалима течност или някакав друга причина за пожар не е открита.

Тъй като пожарите започват да се случват по-често през нощта, семейство Топрак, от страх от огъня, взима матраците и възглавниците си и известно време спи на открито. Но след две седмици и в двора започват да стават пожари.

Едновременно с огнъя в къщата на семейство Топрак се случват и други аномални явления. Куп неща изчезват от обичайните си места, за да се появят на друго напълно неочаквано място. Домакинските уреди започват да се включват и изключват сами. Уплашеното от огнения полтъргайст семейство Топрак събира оцелелите вещи и се премества да живее в къщата на роднини. Но и там започват пожари.

Най-накрая решават да потърсят помощ от имам, за да прогони „палавия джин“ и да почисти дома с помощта на молитви. Местният мюфтия Фарук Арвас е категоричен, че за пожарите е виновен огнен джин. В исляма джиновете са духовни същества, които могат да бъдат добри или зли. Няколко пъти имами се опитват да прогонят джина с молитви, но всеки път след пристигането им пожарите само се засилват и се случват по-често.

След провала на имамите Зеки Топрак се обръща за помощ към губернатора на Сиирт Ахмет Айдин, който, придружен от местния телевизионен екип, пристига, интервюира членове на семейството и изследва щетите. Операторът Сойлер Озан усеща парене под краката и установява, че част от подметката на ботуша му се е стопила. Впечатлен, губернаторът обявява проблема за „свръхестествено събитие“.

Скоро историята достига до националните турски медии и скоро историята става водеща за тях. Ректорът на университета в Сиирт професор Мурат Ерман решава да види дали науката може да хвърли светлина върху ситуацията. Екипът му се състои от психиатър, социолог, физик и няколко инженери. Интервюират семейството и заедно с полицията поставят камери за наблюдение на ключови точки в целия дом.

За разочарование на учените, полтъргайстът, джин или измамник отказва да се покаже и всички пожари, възникнали по време на едномесечното разследване, избухват изключително извън ограниченото зрително поле на камерите. Заключението на екип изследователи е, че пожарите са резултат от физиологичната природа и психиката на всички членове на семейство Топрак. Предполага се, че семейството организира явлението. И за да докаже това, докладът твърди, че едно ден децата на Топрак е хванато с запалка в ръце. Семейство Топрак е дълбоко възмутено от това предположение. Съпрузите заявяват, че са много изтощени и по никакъв начин не си измислят и не инсценират пожарите.

При поредния опит да избягат от огнения джин семейство Топрак решава да замине на 140 километра до град Джизре при свои далечни роднини. До март 2013 г. родителите и децата живеят в шест различни къщи, но всеки път, когато се срещат, огненият кошмар започва отново. За седем месеца са изброени поне 300 пожара.

"Трябваше да купим нови мебели и работя много, за да можем да го направим. Защо да си измисляме? Нямаме нужда от слава и не се опитваме да печелим пари от това. Нужни са ни само спокойни места да живеем и работим. Винаги се молим никой друг да не трябва да го преживява това нещо“, казва Зеки Топрак пред репортери. Днес семейство Топрак все още продължава да страда от внезапни пожари.