Огромни древни съоръжения в Египет може да разкриват как са строени пирамидите

Две мащабни структури, пресичащи долината край Червената пирамида в Дахшур, може да са останки от сложна хидравлична система, изградена от древните египтяни преди около 4500 години. Новото изследване поставя под въпрос дългогодишното предположение, че съоръженията са били пътища или рампи за транспортиране на каменни блокове.

Проучването е публикувано на 20 юли 2026 г. в научното списание npj Heritage Science от изследователите Ксавие Ландро, Гийом Питон и Сайед Хемеда от Университета в Кайро. Авторите анализират сателитни изображения, стари въздушни снимки, карти на терена и хидроложки модели.

Според тях двете конструкции пресичат Уади Дахшур на около 600–700 метра и са закрепени към склоновете от двете страни на долината. Именно разположението им кара учените да предположат, че предназначението им е било

да задържат и регулират вода, а не да служат като транспортни маршрути.

Предложеният модел включва два язовира и отклонителен канал. Източното съоръжение вероятно е било основният язовир за задържане на вода, докато западното може да е забавяло внезапните наводнения и да е улавяло пясък, камъни и други наноси, преди водата да бъде насочена към канала.

Особено интересна е необичайната форма на западната конструкция. Изследователите я определят като възможен преливник тип „патешки клюн“. При такъв дизайн водата преминава през по-дълга извита или начупена линия, което позволява отвеждането на по-големи количества при рязко покачване на нивото. Ако функцията и възрастта му бъдат потвърдени археологически, съоръжението би било изключително ранен пример за подобен принцип на хидравличното инженерство.

Как водата може да е помагала при строежа на пирамидата

Червената пирамида е построена при фараона Снофру от Четвъртата династия и е сред най-ранните успешни пирамиди с гладки страни. Снофру е баща на Хуфу, при когото по-късно е построена Голямата пирамида в Гиза.

Авторите на новото изследване допускат, че контролираната вода около строителната площадка може да е имала няколко приложения. Тя би могла да осигурява вода за работниците и животните, да се използва при приготвянето на строителни смеси и да подпомага преместването на тежки товари върху относително равния терен.

Хидроложките модели показват също, че Уади Дахшур вероятно е бил свързан с притоци на по-голямата система Уади Тафла. Това би осигурявало водосборна площ от около 100 кв. км, а при по-широка връзка потенциално до около 400 кв. км.

Това не означава, че древните египтяни са превозвали каменните блокове директно от Нил до пирамидата с лодки. Платото при Дахшур е разположено значително по-високо от долината на реката. Изследователите предполагат по-скоро комбинирана система, при която традиционни рампи и сухопътен транспорт са могли да бъдат подпомагани от локално използване на вода.

Хипотезата се вписва и в климатичната картина на Старото царство. Северна Африка тогава е била по-влажна от днес и пресъхналите през по-голямата част от годината долини периодично са били подлагани на силни поройни наводнения.

Важното уточнение е, че теорията все още не е доказана.

Двете структури не са археологически датирани по начин, който категорично да ги свързва с управлението на Снофру и строежа на Червената пирамида.

Самите автори говорят за „възможни древни язовири“ и посочват близостта им до пирамидата и канала като основание за хипотезата, а не като окончателно доказателство.

Необходими са археологически разкопки, които да открият следи от целенасочено изградени ядра на язовирите, защитни каменни конструкции, седименти, нанесени от вода, или материали, позволяващи надеждно датиране. Дотогава остава възможно съоръженията да са създадени преди, по време или след строителството на Червената пирамида.

Ако теорията бъде потвърдена, откритието ще покаже, че строителите от времето на Снофру са използвали не само сложни техники за обработване и транспортиране на камък, но и мащабно управление на водните ресурси като част от логистиката около една от първите големи пирамиди на Древен Египет.