Окончателно: Убиецът на Ферарио Спасов отива в затвора за 9 г.

След окончателно решение на ВКС Начо Пантелеев от Лясковец влиза в затвора за 9 години за причиняването на смъртта на Ферарио Спасов при катастрофа.

Катастрофата стана на 11 ноември 2023 г на пътя Варна - Велико Търново при село Шереметя. На мокрия от дъжда път Начо изпреварва колона коли и натиска газта на Мерцедеса, който управлява със скорост от 165 км/ч. Опитва да се прибере в дясна лента и блъска отзад Фолксвагена на футболния треньор. Ударът е толкова свиреп, че колата на Спасов изхвърча в канавката. Той получава травма, несъвместима с живота, издъхва мигновено от пръсната аорта.

Окръжният съд във Велико Търново призна Начо за виновен в това, че нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се със скорост 165 км/ч при разрешена скорост за движение извън населено място 90 км/ч и предизвикал пътнотранспортно произшествие с движещия се в същата посока към Велико Търново лек автомобил, управляван от Ферарио Спасов, с което по непредпазливост причинил смъртта му, като деянието представлява особено тежък случай. На подсъдимия са наложени наказания лишаване от свобода за срок от 5 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години.

С обжалваното решение на Апелативен съд – Велико Търново наказанието лишаване от свобода е увеличен от 5 на 9 години, а този на наказанието лишаване от право да управлява МПС – от 5 на 11 години.

ВКС оставя в сила въззивно решението на Апелативен съд – Велико Търново, който вече осъди лясковчанина с многобройни пътни нарушения на 9 г. затвор.

Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Начо Пантелеев срещу решението на въззивния съд. Направени са искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на размера на наказанието.

Съдебният състав на ВКС намира подадената касационна жалба за допустима, но неоснователна. Според върховните съдии въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която не е оспорена от страните, и законосъобразно е приел, че не е необходимо да бъдат събирани и проверявани нови доказателства. Неоснователно се явява основното възражение в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон по отношение на квалифициращият признак на извършеното престъпление – „особено тежък случай". Касационният състав напълно споделя и изцяло се солидаризира с така възприетата от предходните инстанции правна квалификация и смята, че с основание е прието, че извършеното надхвърля обикновените случаи на същите такива престъпления.

Според върховните съдии въззивният съд правилно е приел, че престъплението е извършено при по-тежката форма на непредпазливост - престъпна самонадеяност, което само по себе си завишава както обществената опасност на деянието, така и на дееца.

Съдебният състав на ВКС счита, че извършеното деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност с оглед настъпилите вредни последици, изключително грубото нарушение режима на скоростта, несъобразяване с конкретната пътна обстановка, метеорологичните условия на пътя, както и със застрашаването безопасността на останалите участници в движението. Посочените множество предишни нарушения на правилата по ЗДвП, преобладаващата част от които са за превишаване на максимално разрешената скорост, в своята съвкупност налагат извода, че процесното деяние не е инцидентна проява на несъобразяване с нормативно установените правила, а е реализация на тяхната неизбежна кулминация, за което административно-наказателната отговорност не е оказала необходимото поправително и възпитателно въздействие. ВКС оставя в сила въззивно решението на Апелативен съд – Велико Търново, който вече осъди лясковчанина с многобройни пътни нарушения на 9 г. затвор.