Оправдаха прокурор за натиск върху свидетел по "Октопод"

Бившият прокурор от Плевен Димитър Захариев е оправдан по обвиненията за принуда над свидетел, държане на огнестрелно оръжие без необходимите мерки за сигурност и на преносим заглушител без разрешение. Това съобщиха от Върховния касационен съд.

С решението по наказателното дело тричленният състав на ВКС оставя в сила въззивната присъда на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.

С въззивната присъда е отменена първоинстанционната в осъдителната й част и е постановена нова, с която Захариев е признат за невиновен в извършването на престъпления, а в останалата част е потвърдена. Тричленният състав на ВКС приема касационния протест за неоснователен. Според върховните съдии в атакувания съдебен акт e направен обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на въззивния съд да кредитира определени от тях – показанията на двама свидетели. Убедителни са съображенията на САС защо техните показания следва да бъдат кредитирани, при това в цялост, а не както е бил отправен упрек с касационния протест, че показанията им не следва да бъдат кредитирани в частта им, в която отричат свидетелят Цветанов да им е споделял за отправяне на заплахи от страна на подсъдимия.

Съдът е приел, че показанията на тези двама свидетели се намират в синхрон помежду си, че останалите събрани по делото доказателства не внасят съмнение в тяхната достоверност, като е мотивирал този свой извод и с опората, която показанията са намерили в данните, съдържащи се в изготвените веществени доказателствени средства в резултат на използваните по отношение на подсъдимия специални разузнавателни средства.

В мотивите на ВКС се посочва, че анализът на съдържанието на водените между подсъдимия Захариев и Георги Цветанов разговори, документирани чрез изготвените веществени доказателствени средства, е подложен на съпоставка не само с показанията на единия свидетел, но е потърсено потвърждение и в предадените от подсъдимия на Цветанов листове с текстове от НК, както и заключението на дактилоскопната експертиза, изследвала пръстовия отпечатък върху тях.

„При този анализ въззивният съд е достигнал до същия извод, до който е достигнала и първата инстанция по делото, а именно за недоказаност на обвинението за отправени заплахи, тъй като смисълът на казаното от подсъдимия при срещите си с Цветанов разкрива изказване на предположения от негова страна за възможното развитие на събитията, а не като изречени заплахи, целящи да заставят Цветанов да има определено поведение. В съответствие с приетите фактически положения въззивният съд законосъобразно е приел, че инкриминираните от прокуратурата изрази, отнасящи се до същината на обвинението, не е било доказано да са били използвани от подсъдимия на нито една от инкриминираните дати“, категорични са върховните съдии. Те допълват, че установеният натиск от страна на Захариев по отношение на Цветанов е бил в една неконкретизирана форма, която не е достатъчна да се приеме, че покрива признаците от състава на престъплението принуда. Макар и поведението на подсъдимия да е било силно укоримо както в личен, така и в професионален план, то тази му дейност не е престъпна.

По отношение на обвинението за държане на огнестрелно оръжие без необходимите мерки за сигурност в решението на ВКС пише: „На инкриминираната дата подсъдимият правомерно е осъществявал непосредствена фактическа власт върху огнестрелното оръжие, като го е носил за самоотбрана в съответствие на даденото му разрешение. Това изключва поведението му да изпълва съставомерния признак от състава на престъплението – „държи“ същото оръжие в нарушение изискванията.