Орбан негодува: Румъния ми диктува какво да говоря

Унгарският премиер Виктор Орбан, който е на посещение в Румъния, за да участва в дейността на Летен университет в град Бъйле Тушнад в Трансилвания, заяви днес, че румънското министерство на външните работи му е изпратило материал, в който му посочва за какво може и за какво не бива да говори, докато е в страната, предаде агенция Аджерпрес.

В този контекст унгарският премиер напомни, че неговата страна ще поеме скоро председателството на ЕС и че „основната цел на Унгария“ ще бъде подкрепата за Румъния в усилията й за присъединяване към Шенгенското пространство.

„Министерството на външните работи, което се води повече по президентството, ми изпрати материал, в който ми се казва за какво да не говоря, за какво мога да говоря и как по-точно и какво би трябвало абсолютно да пропусна в моята реч“, уточни Виктор Орбан.

Унгарският премиер отбеляза, че неговата препоръка към „братята румънци“ е да имат предвид, че Унгария ще поеме от 1 юли 2024 г. председателството на ЕС. 

„(…) Най-голямата цел на Румъния е подкрепяна изцяло от Унгария, а именно присъединяването към Шенгенското пространство. Обръщаме ви внимание, че от 1 юли 2024 г. Унгария ще поеме председателството на ЕС и основна цел на Унгария ще бъде подкрепата на Румъния в това усилие за присъединяване към Шенгенското пространство. Дотогава можем да кажем следното: Румъния има нов министър-председател. Желаем му много успех, много хубаво, Бог да го благослови. Откакто аз съм премиер на Унгария, това е 20-ият ми колега, може да е щастливо число“, е заявил Виктор Орбан, според официалния превод, съобщава Аджерпрес.

Унгарският премиер е посочил, че ако президентът на Румъния Клаус Йоханис посети Унгария, няма да му се казва какво може и какво не може да говори там.

Премиерът на Унгария уточни, че му било казано да не говори по деликатни и чувствителни въпроси и за "национални символи, които може да засегнат чувствата на румънците“. Той изрази съгласие с препоръката, но обърна внимание, че в Бъйле Тушнад са пристигнали "наши приятели със знамена“, визирайки членовете на асоциациите „Пътят на народа“ и „Православно братство“, които носеха румънския трикольор, но не бяха допуснати да влязат на събитието с участието на унгарския премиер.

Орбан каза, че е бил посъветван в речта си да не засяга темата за колективните права на малцинствата. Друга „забранена“ тема били „териториално-административни единици в Румъния, които не съществуват“, обяви унгарският премиер и предположи, че става дума за Секуйския край (обхващащ окръзите Харгита, Ковасна и Муреш в Румъния, който преди години организира референдум за териториално-административна автономия – бел. ред.).

За други теми унгарският премиер имал „разрешение“ да говори, но бил посъветван да не ги представя в лоша светлина. „(…) ако някой следи европейската политика и прави политика в ЕС, тогава става дума за войната, миграцията и ЛГБТКю“, е заявил унгарският премиер, според официалния превод.

Орбан е съобщил също, че му е било препоръчано да не говори за „ревизионистки и ксенофобски аспекти във връзка с миграцията“.

На Летния университет в Бъйле Тушнад унгарският премиер произнесе близо едночасова реч, в която засегна темата за последиците от войната в Украйна по света, за позицията на Унгария спрямо политиката на ЕС и за световните полюси на властта.

Полицията охраняваше Летния университет в Бъйле Тушнад, окръг Харгита (Трансилвания), тъй като събитието привлече и румънски демонстранти, протестиращи срещу присъствието на унгарски официални лица.

Летният университет в Бъйле Тушнад е създаден в началото на 90-те години на миналия век като платформа за диалог между Унгария и Румъния, както и между Унгария и унгарските малцинства в съседните държави. През последните години румънското правителство се дистанцира от събитието, подозирайки участниците в него в стремеж към идеологическа експанзия и разпространение на националистически идеи. Орбан и други унгарски официални лица всяка година говорят пред младите хора там.

В речта си унгарският премиер заяви, че отварянето на Изток е важно, защото има нужда от „световна икономика, а не от затворен и закостенял Европейски съюз“, предаде агенция Аджерпрес. В реч пред Летен университет в Румъния Орбан също така поднови атаките си срещу това, което нарече „ЛГБТКю офанзива“ на ЕС и заяви, че неговото националистическо правителство ще защитава християнските корени на страната, допълва агенция Ройтерс.

Орбан изрази надежда, че изборите за Европейски парламент догодина ще укрепят позициите на правителства в ЕС, които отхвърлят „федерализма“, представян от Германия и Франция.

Агенция Ройтерс напомня, че унгарският премиер е отдавнашен критик на Брюксел, а през 2021 г. прокара закон, който забранява употребата на материали, промотиращи хомосексуалността и смяната на пола, в училищата в Унгария. Освен по темата за „ЛГБТКю пропагандата“, както я определя унгарският премиер, той е в противоречие с Брюксел и по други въпроси, като върховенството на закона и реформите в медиите и в съдебната система в Унгария, отбелязва Ройтерс.

ЕС империя ли е или (отделни) нации…Не трябва да си правим илюзии: федералистите се опитват да ни изтласкат, каза Орбан. Той посочи, че „те открито са искали промяна в правителството (през 2022 г.) в Унгария“ и допълни, че сега същото става в Полша, където през есента ще се произведат парламентарни избори.

По думите му равновесието между федералистите и нациите, които не желаят да отстъпят повече правомощия на Брюксел, се е нарушило, когато Великобритания е напуснала блока и сега само Варшава и Будапеща отстояват своите антифедералистки позиции.

Говорейки пред Летния университет в румънския град Бъйле Тушнад, Виктор Орбан каза, че Унгария е наясно, че властта в света е разделена в момента между два полюса, съответно Китай и САЩ, което определя политиката и икономиката по тези координати. Унгарският премиер посочи, че през последните години инвестициите в Унгария идват най-често от Южна Корея, Китай и Япония. По думите му унгарската икономика най-после се е озовала на картата на световния пазар – "33 години след рухването на комунистическата икономическа система“. 

„Вече сме конкурентоспособни навсякъде по света, но се нуждаем от световен пазар, от световна икономика, а не от затворен, закостенял Европейски съюз, в който отново да се превърнем в периферни играчи. Искаме инвестиции, искаме печалба, искаме да укрепим властта си, така че отварянето към Изтока е важно“, заяви Орбан, според превода, предоставен от организаторите, съобщава Аджерпрес.

Орбан отбеляза, че ЕС наброява около 400 млн. души и още около 400 млн души, ако се вземе предвид и Западният свят отвъд Океана, а „от другата страна имаме седем милиарда“. По думите му ЕС вижда около себе си „свят, пълен с тревоги, страхове, брутално развитие и безпрецедентно потребление; милиони, които искат да дойдат в Европа.

(…) Днес този страх, това чувство, че сме притиснати в ъгъла, кара нашия Европейски съюз да се движи в посока на затваряне. Той прилича на шампион по бокс, който показва коланите си, но вече не иска да излезе на ринга“, коментира унгарският премиер.

Според него опитът Русия да бъде откъсната от европейската икономика няма да навреди на страната, "защото суровините на Русия ще се купуват от други краища на света". Според Орбан големите европейски компании не искат да се отделят от Русия и "дори не искат да напуснат Русия".