Оригиналният сценарист на "Под прикритие" Тео Чепилов: Откраднаха ни героите, сезон 6 е лайно!

Сценаристът на първия сезон на "Под прикритие" Владислав Чепилов - Тео от години живее и работи в САЩ. Това обаче не му пречи да смята, че оригиналните сценаристи, които притежават авторските права върху героите от сериала, са били подло ограбени.

Без тяхно разрешение и въпреки протестите им, включително предприети правни и съдебни действия, продукцията решава да подходи с пълно пренебрежение към правата им и да сътвори пародията сезон 6.

Ето какво написа Тео:

Май се налага да пусна официално изявление. Не, нямам нищо общо с новия сезон на „Под прикритие“. Ако не броим факта, че бях част от оригиналния екип, създал библията на сериала в далечното лято на 2009 г., заедно с Теодора Маркова, Невена Кертова, Георги Иванов и Цонко Бумбалов.
Ние всички заедно измислихме герои като Джаро и Куката. Няма да забравя никога как двамата с Невена циклехме над прякорите на престъпната групировка и аз изрових фамилията Туджаров от списък с български възрожденски родове в Wikipedia, а тя изскочи с човек на име Куката от истории, които не са за разказване.

Случаят с новия сезон на „Под прикритие“ е показателен за това как не бива да се потъпкват авторските права, защото единствено създателите напълно разбират какво точно са създали — те имат знанията и уменията инженерно да вдъхват живот на екранни герои, по-истински от живота. Хората без подобни умения действат чрез имитация и неминуемо са обречени на пародия.
Неслучайно никой не смее да пипа героите на Стан Лий и Дж. К. Роулинг — а в случаите, когато някой го прави без одобрението на авторите, се използва терминът „фен фикшън“ — истории, създадени от аматьори единствено и само за феновете.

Тео Чепилов в САЩ

Така се почувствах, докато гледах епизод 1 на сезон 6. Беше като ходене на зъболекар — седиш и траеш, няма ставане, колкото и да боли.
Проблемът с писането е, че всеки има вътрешното убеждение, че може да го прави. И е така. Всички пишем от първи клас, някои просто там са останали.
На ниво трийтмънт е изключително трудно да се направи разлика между добра и лоша история — не е като пеенето, където даже и най-големият аматьор моментално усеща, че има фалшивеене. Разбираш, че си направил грешки, когато филмът излезе на екран и публиката почне да се оглежда и да се чуди какво да яде след прожекцията.

Жалко, че не живеем в държава със солидни закони, която да пази авторските права.

О, сори — забравих. Аз вече живея в такава държава.
Поздрави от Америка и успех с чалгата, приятели.