ОССЕ и ПАСЕ отчитат: Изборите в България като унгарските

Демократично и добре организирани избори, но с “хронични" проблеми като купуване на гласове и недоверие в институциите. Така може да се обобщи оценката на международните организации, наблюдавали изборите у нас от началото на цикъла предсрочни вотове през 2021 г. Точно ден преди историческия вот в Унгария, свалил 16-годишната хегемония на Виктор Орбан и неговата "Фидес", стана ясно, че проблемните точки в тамошния вот са същите като тези у нас - включително с купени гласове в някои от провинциите. 

Процесът традиционно се следи от ПАСЕ, ОССЕ и ПАЧИС плюс български неправителствени организации. Изборите през април 2021 г. са били наблюдавани от 36 организации, а последните (октомври 2024 г.) - само от 18. Чуждите наблюдатели открояват като проблеми и натиск върху избирателите и обвинения за корупция.

При вторите за 2021 г. избори - през юли, в оценката се добавя “зараждане на политическа нестабилност”. Тя се потвърждава с третите за годината предсрочни избори през ноември. Според ОССЕ и ПАСЕ те се провели “в атмосфера на разочарование и умора” и това заедно с още по-ниската активност определят като основния минус. През изборните 2022-а и 2023-а липсата на доверие и купеният и контролиран вот остават водещ проблем.

В докладите се описва възможност за компрометиране на вота, след като бе върнато гласуването и с хартия, и с машина. На първите извънредни избори през 2024 г. - юнските, наблюдателите констатират “неадекватно прилагане на медийното законодателство” и нисък брой жени в кандидатските листи. И активността е рекордно ниска - 34,4%. Но работата на ЦИК и наличието на “реална политическа конкуренция” се определят като положителни. 29 НПО-та ще следят изборите в неделя.

От ОССЕ вече публикуваха предварителния си доклад, според който отчитаните през годините проблеми остават все така актуални. Подготовката на изборите е оценена положително, както и предприетите мерки срещу дезинформация и външна намеса.

Пак се сочат обаче недоверието в институциите, ниската представителност на жените в листите, както и последните промени в Изборния кодекс. С тях депутатите ограничиха броя на секциите в страните извън ЕС до 20 (извън тези в дипломатическите мисии).

Според ОССЕ проблемът на промените е, че са приети късно и влияят пряко върху държави с “големи български общности”. За жените отчитат, че в 51-о НС те са били едва 69 от 240, а в правителството “Желязков” - само една.