Освобождението на Аушвиц разкри страшните мащаби на Холокоста

Точно преди 75 години, на 27 януари 1945 г., части от 100-на стрелкова дивизия на Първи Украински фронт освободиха град Освиенцим и близкия концентрационен лагер. Оттогава думата „Аушвиц“ се превърна в нарицателна за крайни прояви на антихуманност. Как беше създаден и как функционираше този лагер на смъртта - и как беше освободен, коментира руският вестник “Взгляд“ в материал, представен от Агенция „Фокус” без редакторска намеса.

Решението за създаване на концентрационен лагер в близост до град Освиенцим (немското име е Аушвиц) е взето от райхсфюрера на СС Химлер през април 1940 г. Като територия е избран районът на 60 километра от Краков, удобен от логистична гледна точка (железопътни линии и въглищни мини на басейна Домбров са на малко разстояние).

Интересно е, че Аушвиц е един от двата големи германски лагера на смъртта (от общо шест), които се намираха директно на територията на Райха, а не в Полша (генерал-губернаторство). През 1939 г. град Аушвиц е част от полската държава, но германците не признават превземането на част от Силезия от поляците през 1918 г. и анексират тези земи директно към Германия. В исторически план всичко е сложно там, тъй като от древни времена територията е била обитавана от поляци и е била присъединена към Прусия едва през 18 век.

Първоначално лагерът в Аушвиц е бил напълно обикновена институция, предназначена да задържа политически ненадеждни. За комендант е назначен опитния специалист е назначен Рудолф Хьос, който работи в концлагерите в Дахау и Заксенхаузен от 1934 г. Тази персона сама по себе си е много любопитна - по време на Първата световна война Хес се бори срещу британците в редиците на турската армия. През 1923 г. заедно с Мартин Борман той убива брутално учител. Хес не е член на Нацистката партия, което не му попречи да направи кариера в СС. През 1945 г. става заместник-главен инспектор на концлагерите.

Първите обитатели на лагера са били 30 капота, прехвърлени през май 1940 г. от лагера Заксенхаузен. Капотата са служители на спомагателната полиция на концентрационен лагер сред непоправими („професионални“) престъпници (сред тях са например се отнасят свидетелите на Йехова). Те живеели в лагера, но отделно от останалите затворници, в много по-добри условия. На 14 юни в лагера пристигат 728 постоянни затворници - поляци, които са преместени от затвора в Тарнув. През 1941 г. съветски военнопленници масово се привеждат в Аушвиц и едва от края на март 1942 г. започва настаняването на евреи и цигани. Тук си струва да се отбележи, че Хитлер мечтаеше да изгони евреите от Европа (което беше подкрепено от полския посланик Липски, който беше характеризиран от Путин за това). Първият акт на масово унищожение на евреите беше, моля Ви, Баби Яр.

Първоначалният Аушвиц не остава лагер за дълго. През лятото на 1940 г. на мястото на село Бжезинка (Биркенау) започва изграждането на нов лагер. Именно този обект, Аушвиц II, сега е превърнат в музей под името Аушвиц-Биркенау. Аушвиц I стана административният център, където се намираха офисът на Гестапото и вилата на ръководителя на лагера.

В края на 1944 г. Аушвиц е нараснал до пет лагера и 18 клона. В клоновете е имало по 200-300 затворници, които са се занимавали с производствен труд. Част от затворниците (от есента на 1941 г. - главно съветските военнопленници) са се занимавали със строителни работи по оборудването на лагера, ремонта и поддръжката на пътищата. Останалите са работели в мините и в производството на синтетично гориво и каучук. Това обаче засяга само около 5-10% от затворниците, признати за достатъчно здрави и силни. Те обаче бързо престават да бъдат такива - лозунгът на Аушвиц „Arbeit macht frei“ („трудът прави хората свободни“) трябва да се разбира в смисъл, че ги освобождава смъртта.

Затворниците, неподходящи за производствен труд, са били унищожени. Именно в Аушвиц първо се използва Циклон В - вещество, което се разлага с отделянето на циановодородна киселина при нагряване до стайна температура. През септември 1941 г. 600 новозаловени военнопленници и 250 жители на лагерния лазарет са убити с това вещество. Опитът е бил счетен за неуспешен - екзекуцията е проведена в мазето, което е трябвало да се проветрява дълго време, а когато беше възможно да се влезе там, труповете вече са били разложени. По-моргите на крематориумите са били използвани за масово унищожение на хора Общо четири крематориума имаха 10 газови камери, всяка от които побираше до 600 души. Пещите на крематориумите не са смогвали да се справят с унищожаването на трупове и някои от тях са били горени в ями.

В допълнение към труда и „Циклона“, лагерът използва огромен набор от различни други методи за унищожаване. Банален глад и вредни санитарни условия (съдовете, в които носеха храна, нощем е използвана за отделителните нужди на затворниците, не по-малко банални екзекуции и по-оригинално въвеждане на отрова. Именно в Аушвиц д-р Смърт (Йозеф Менгеле) се е занимавал с „научни изследвания“.

Може би най-поразителното е, че германците, очевидно, по принцип не са водили никаква статистика за унищожените хора. Документи от такъв вид не са открити и самият Хес не е можал да отговори на въпросите на разследването (той е бил свидетел на Нюрнбергските процеси, а след това е бил прехвърлен в Полша и обесен през 1947 г.) - той наистина не е знаел. Изглежда, че това противоречи на представите ни за традиционния германски ред, но в това има логика - лагерите трябваше да работят до окончателното разрешаване на множеството задачи, поставени пред самите нацисти: евреи, цигани, славяни ... Успехът на тази работа не се определяше от количеството на “преработените суровини“, а от тяхната наличност. До ден днешен има само много груби данни. Минималният брой на убитите е 1,1 милиона (от които 870 хиляди са евреи). Но някои изследователи допускат до четири милиона. 650 хиляди души са известни по име.

Затворниците са разбирали, че имат само един начин да се освободят - през тръбата на крематориума и докато все още са имали поне малко сила, са се опитвали да избягат. Например през ноември 1942 г. е избягала голяма група съветски затворници - повече от 200 души. Хес дори не е съобщил за инцидента пред Берлин. Правилата в лагерите обаче са били жестоки - за всеки беглец бива застрелян друг затворник или дори няколко, а тези, които са върнати (мнозина са върнати - местното население не подкрепяше руснаци и евреи), са били екзекутирани след чудовищни изтезания.

На 12 януари 1945 г. войските на 1-ви украински фронт под командването на маршал Иван Конев преминават в настъпление. Започна грандиозната операция „Висла-Одер“.

За по-малко от месец съветските войски изминават 500 километра през Полша и Германия като по пързалка, като напълно унищожават групата армии „Център“.

С наближаването на фронтовата линия лагерът е бил евакуиран - започва демонтаж на техника и всички затворници, които е можело да се движат, са били откарани в Германия (от 9 до 15 хиляди души са загинали). В лагера са останали само деца и онези, които успяха да намерят убежище в мините - само около 7,5 хиляди души.

Около три следобед на 27 януари 100-на стрелкова дивизия на генерал Федор Красавин освободи Аушвиц и Биркенау. Има нещо дълбоко символично и жизнеутвърждаващо в това, че командирът на щурмовия отряд на 106-и стрелков корпус майор Анатолий Шапиро нахлу през портите на концлагера. Според него затворниците не вярвали в освобождаването - те се криели под наровете и викали, че не са евреи (наистина няма евреи). Едва тогава са забелязали червените звезди на униформата.

Буквално в първите часове след освобождаването му в лагера пристигат кореспонденти. Опитни, минали всички ужаси те не са издържали на ситуацията. Капитан Николай Биков просто не е можел да работи. Първото заснемане в лагера беше направено от капитан Кенан Кутуб-Заде, който не е виждал какво снима от сълзи.

По-голямата част от хората, освободени от нацистките лагери на смъртта,са умрели за кратко време – те са били твърде изтощени. Въпреки това, много от тях са живели достатъчно дълго. През октомври 2018 г. медиите съобщават за смъртта на 92-годишна възраст на Лело ди Сени, който се смята за последен затворник на Аушвиц (поне от италианците).;

* * *

Честването на 75-годишнината от освобождението на Аушвиц беше засенчено от скандал с ярък русофобски оттенък - полският премиер Матеуш Моравицки заяви, че Червената армия може да освободи Освиенцим през лятото на 1944 г., но „спасяването на евреи никога не е било приоритет за Сталин и Червената армия“.

Всъщност тази критика е от същия характер като „разобличенията“ от поляците на Сталин, който „не е искал“ да освободи Варшава.

В действителност просто не е било възможно да се започне офанзива по-рано - преди това 1-ви Украински фронт премина над 300 километра през Галиция и Волиния по време на Лвовско-Сандомирската операция. Тогава той се включва в битката на моста на Сандомир и най-накрая провежда неуспешната Карпатско-Дюклинска операция, опитвайки се да помогне на въстанието в Словакия. Фронтът загуби множество убити и ранени около една трета от първоначалния състав. Комуникациите са били прекъснати. Между другото, операцията Висла-Одер започва седмица предсрочно - по искане на Чърчил и съюзниците, попаднали под германско нападение в Ардените, бяха спасени ...

Командването на Червената армия просто не знаеше мащаба на изтреблението на евреите в Германия. Тези мащаби станаха известни едва след освобождението на Аушвиц. Съвременните изследователи са сигурни, че ако съветската страна разполагаше със съответната информация, операцията на Висла-Одер щеше да бъде планирана по различен начин. Между другото, британската страна, както стана известно наскоро, е имала информация за масовото изтребление на евреи, но те не я използваха по никакъв начин. Това е една от мрачните тайни на Холокоста, изучаването на която току-що започва.

И да. Спасението на евреите никога не е било приоритет за Сталин и Червената армия. Техният приоритет беше унищожаването на нацизма, завършва публикацията.