От Гърция към България ще се пренася 30% повече газ

Възможностите за пренос на природен газ от Гърция към България са увеличени с около 30% през тази година и вече достигат 93 гигаватчаса дневно. Това заяви енергийният министър Ива Петрова в интервю за гръцкото икономическо издание Powergame.gr, цитирано от БТА.

По думите на Петрова развитието на Вертикалния газов коридор укрепва енергийната сигурност и създава нови маршрути за доставки към страните от Югоизточна Европа. Следващата цел е отделните национални участъци да заработят като единна, напълно свързана регионална система.

Нови участъци ще увеличат преноса

Първият завършен участък от разширяването на газовата инфраструктура е Кулата - Кресна, който вече е въведен в експлоатация. В началото на следващата година се очаква да заработи и трасето Пиперево - Дупница. То трябва да увеличи с още около 10% възможностите за доставки на природен газ от Гърция към България.

До края на годината е планирано да бъде завършен и участъкът Рупча - Ветрино. Според енергийния министър това ще създаде възможност за удвояване на капацитета за пренос към Румъния през точката Кардам - Негру Вода.

„За да бъде проектът икономически жизнеспособен, са необходими достатъчен капацитет през границите, конкурентни тарифи и предвидими възможности за резервиране на преносен капацитет“, заяви Ива Петрова.

Газовият коридор свързва няколко пазара

Важна част от системата са газовата връзка между Гърция и България IGB и терминалите за втечнен природен газ в Александруполис и Ревитуса. Чрез тази инфраструктура България има достъп до азербайджански газ през Трансадриатическия газопровод, както и до доставки на втечнен природен газ.

Разширяването на Вертикалния коридор позволява тези количества да продължат към Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна и Унгария. В интервюто Петрова подчерта, че инфраструктурата сама по себе си не е достатъчна и че са нужни предвидими условия за използването ѝ.

Над 6 гигавата батерийни мощности

Енергийният министър коментира и развитието на системите за съхранение на електроенергия в България. По думите ѝ за по-малко от година към системата са добавени над 6 гигавата батерийни мощности, което поставя страната сред водещите европейски пазари в тази сфера.

Според Петрова батериите дават по-голяма гъвкавост на електроенергийната система и подпомагат включването на повече възобновяеми енергийни източници. Тя определи интереса на гръцки енергийни компании към инвестиции в България като резултат от задълбочаващата се икономическа и енергийна свързаност между двете държави.

Министърът посочи, че за запазването на този интерес са необходими предвидими регулации и благоприятна инвестиционна среда за проекти в областта на чистата енергия, съхранението и модернизацията на енергийната система.