От вестника до музея: Изложба показва родни карикатури от периода 1944-1989 г.

Шаржове на Илия Бешков, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Стефан Десподов и др. са подредени в музея на социзкуството

Култура
14:49 - 27 Октомври 2023
3167
От вестника до музея: Изложба показва родни карикатури от периода 1944-1989 г.

Националната галерия и Музеят на изкуството от периода на социализма представят изложбата "От вестника до музея: Български карикатури от периода 1944 – 1989".

Изложбата включва около 150 български карикатури от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Илия Бешков, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Асен Грозев, Георги Анастасов, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чаушов, Стефан Десподов и др.

Вернисажът ще бъде на 2 ноември, четвъртък, от 18.00 до 20.00 часа в сградата на т.нар. музей на социалистическото изкуство на ул. „Лъчезар Станчев“ 7.

"Хитлер се „самоубива“, 1945 - карикатура на Илия Бешков

Това е опит за реконструкция на карикатурния жанр в условията на тоталитарната система на управление на политическия, обществен и културен живот в България между 1944 и 1989, споделят организаторите.

Мястото на карикатурата е вестникът. Голяма част от представените образци се появяват на страниците на седмичника „Щурмовак“ и фронтовашкия лист „Часовой“ – специално издание за българската армия, сражаваща се с нацистите по фронтовете на Югославия, Унгария и Австрия. През 1946 излиза първият брой на седмичния хумористичен вестник „Стършел“. Това име става нарицателно и главна трибуна на българската карикатура.

Борис Димовски, Механизация, към 1964 г.

Комичното като естетическа и етична категория отдавна се е превърнало в мощен инструмент за въздействие, за пропаганда и налагане на идеи и идеологии. Тоталитарните общества използват умело и превръщат в оръжие тази уникална способност на човешкото същество – да се смее.

Тематичните рамки на карикатурата са регламентирани от идеологическия апарат на партията и държавата. В условията на Студената война главният  обект на сатира е политическата и икономическа доктрина на западния свят. Абсолютно табуирани са темите за политиката на партията – хегемон.

Асен Грозев, – Извинете, оттам разбира ли се какво е нарисувано?, 1966 г.

Държавата е подложена на критика до най-ниските административни нива – чиновниците в сферата на обществените услуги. Негативни явления като бюрократизъм, лошо обслужване, неефективност и ниско качество на производството, формално отношение към работата – това са мишените за карикатуристите.

Доньо Донев, Класически мързел

Трудно е от днешна гледна точка да вникнем в техния смисъл, да се настроим на тяхната честота, без да познаваме историята и същността на времето, в което са създадени. И обратно – именно изкуството на карикатурата ни дава шанс да реконструираме не толкова далечното минало, да усетим видимите и невидими разделителни линии между двата свята и най-важното – да очертаем за себе си психограмата на една епоха, казват от Националната галерия.

Изложбата може да бъде разгледана до 31 март 2024 г.

На снимката горе: 

Борис Ангелушев 

„Чл. 17: Забранява се на България да произвежда атомни оръжия“.

–        Тюх брей, тъкмо бях нагласил калъпа!, 1946