От януари досега дизелът у нас е поскъпнал с 36%! (ОБЗОР)

Само за месец малката потребителска кошница е скочила с два процента. Това показват изчисленията на Конфедерацията на независимите синдикати в България за цените на дребно. Следят се 20 хранителни продукта, както и стойността на горивата.

Според данните на синдиката цената на стоките от основна необходимост вече е над 61 евро, при около 59,80 през март.

Сред най-поскъпналите са доматите - с близо 30 на сто, картофите - с над 5%, както и минералната вода - с 3,3 на сто.

Освен големите разлики между цените на едро и дребно, такива продължава да има и при цените в различните градове у нас. Например килограм сирене в София струва 11 евро и 56 цента, а в Перник цената е с 3 евро по-ниска.

Профсъюзите изчисляват и много сериозен скок на горивата от началото на годината. Увеличението при основния бензин А95 е близо 17 на сто, а рекордът е при дизела - скок с цели 36%.

Пропан-бутанът е поскъпнал с 34,5 на сто. Засега отражението върху билетите е умерено - според КНСБ автобусните превози са поскъпнали с 15,5%.

В същото време НСИ публикува и данните за цените за март. Те показват годишна инфлация от 4.1% и месечно поскъпване от 0.9%. Най-сериозен ръст на цените е отчетен при транспорта, храните и комуналните услуги.

Виолета Иванова от КНСБ отчете осезаем ръст на цените и предупреждава, че в следващите месеци може да се очаква влошаване на покупателната способност на домакинствата.

Най-силно са поскъпнали основни хранителни продукти като домати, картофи и лимони, както и горивата. При база месец юни най-висок ръст имат краставиците -73%, доматът - 47%. Наред с това нараства и цената на пилешкото месо. По думите ѝ увеличението при бензина е икономически обосновано заради геополитическото напрежение.

Тя допълни, че стойността на малката потребителска кошница е нараснала с 4 евро за последните 10 месеца, като само от декември насам увеличението е 3 евро. Това показва, че най-сериозното поскъпване е отчетено през последното тримесечие.

Икономистът на КНСБ Любослав Костов представи в ефира на "Твоят ден" по NOVA NEWS данните от наблюдението на малката потребителска кошница, която включва 21 основни стоки и услуги.

Костов посочи, че България плаща по-високи цени от средноевропейските за някои основни продукти като картофи, брашно и краставици. Той подчерта сериозни разлики между цените на едро и дребно – при картофите те достигат до 100%, а при брашното около 60%. По думите му надценките в търговската мрежа варират средно между 30 и 70 на сто.

Според него проблемът се задълбочава и при млечните продукти, където намаляването на животновъдството и стопанствата води до зависимост от внос. Костов даде пример с голяма разлика между цената на производител и крайната цена на млякото в магазина, която достига няколко пъти увеличение заради посредници и логистика. Той посочи, че разликата е 4,5 пъти.

Икономистът отбеляза, че поскъпването на горивата допълнително се отразява върху цените по веригата на доставки. Той предупреди, че дори при по-бавен темп на растеж, цените остават трайно високи, а доходите не успяват да наваксат.

Костов допълни, че според европейската статистика цените на храните у нас вече са с около 25% над средноевропейските, докато доходите остават значително по-ниски. Това, по думите му, е основната причина за усещането за обедняване.

На този фон мнозина усещат по джоба си, че цените на храните са същите, но в евро. Въпреки високите цени, потреблението също остава високо. Според икономисти хората могат да променят натиска върху цените чрез своите потребителски предпочитания.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика посочи: "Ако хората по-трудно решават дали да ходят на ресторант заради натиск в техните доходи, съответно ресторантьорите ще са много по-внимателни. Така че хората могат през своето масово поведение да променят натиска върху цените".

Синдикатите отчитат още, че в България продължават да се наблюдават едни от най-високите цени за хранителни продукти спрямо други европейски страни. Например в Германия с минимална заплата може да се купи малка потребителска кошница 39 пъти, докато в България – едва 10.