Отиде си архитектът на войната срещу тероризма: Почина вицето на Буш - Дик Чейни
Един от най-влиятелните политици бе ключова фигура в инвазията на САЩ в Ирак
Дик Чейни, най-влиятелният съвременен вицепрезидент на Америка и главен архитект на „войната срещу тероризма“ е починал пневмония, съобщи семейството му в изявление. Той беше на 84 години, пише Си Ен Ен.
Чейни е рекордьор по инфаркти - оцелял е след цели 6, като първият го удря на 27-годишна възраст. През 2012 получава трансплантирано сърце от анонимен донор, като лекарите му гарантират, че ще живее 10 години.
46-ият вицепрезидент, който служи заедно с републиканския президент Джордж У. Буш за два мандата между 2001 и 2009 г., беше в продължение на десетилетия влиятелна и поляризираща фигура във Вашингтон.
Той беше ключова фигура в инвазията на САЩ и съюзническите сили в Ирак през 2003 г.
Чейни е заемал и поста министър на отбраната при Джордж Буш-старши между 1989 и 1993 г.
Преди това Чейни беше началник на кабинета на Белия дом при Джералд Форд през 70-те години, преди да прекара десетилетие в Камарата на представителите.
Бивш бизнесмен, Чейни беше председател на отбранителната компания Halliburton, а в личния си живот беше запален ловец – станал известен с това, че по погрешка простреля свой приятел по време на лов.
Чейни е най-известен като ключова фигура в „войната срещу терора“ на Джордж У. Буш след атаките от 11 септември 2001 г. и като един от ранните поддръжници на инвазията в Ирак.
В последните години от живота си обаче Чейни, все още твърд консерватор, беше до голяма степен изключен от партията си заради острата си критика към президента Доналд Тръмп, когото нарече „страхливец“ и най-голямата заплаха за републиката в историята.
В ироничен финал на своята легендарна политическа кариера, той даде последния си глас в президентските избори през 2024 г. за либералната демократка и колега от клуба на вицепрезидентите Камала Харис, което отразяваше как Републиканската партия се беше обърнала срещу неговия традиционен консерватизъм.
Чейни страдаше от сърдечно-съдови заболявания през по-голямата част от живота си като възрастен, преживявайки поредица от сърдечни пристъпи, за да води пълноценен и енергичен живот и да живее много години в пенсия след трансплантация на сърце през 2012 г., която той възхвали в интервю през 2014 г. като „дарът на самия живот“.
