Отиде си поетът Велин Георгиев

Напусна ни поетът Велин Георгиев. Голяма личност и проникновен поет. Да бъде светла паметта му!

Велин Георгиев е роден на 21 ноември 1933 година в горноджумайското село Крупник. Завършва журналистика и работи в различни медии - вестник „Патриот“, „Звезда“ - Кюстендил, „Пиринско дело“ - Благоевград, Радио Благоевград, Радио София, списание „Съвременен показател“ и други.

Георгиев пише поезия и публицистика, както и стихове за деца. Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. В 1994 година създава и ръководи Националния литературен салон „Старинният файтон“. В 2002 година получава наградата „Георги Братанов“

Ето белязалото живота му стихотворение "Чужда кръв", публикувано в далечната 1963 година:

Чужда кръв

Мамо,

казват, слънчев удар си получила

и по спешност тук са те донесли.

Казват, че си малокръвна, мамо,

затова са ти прелели кръв,

чужда кръв и ти си оживяла,

за да се върнеш пак на блока,

дето е останала мотиката -

нейде по средата на реда.

Ти ме питаш: кой е този, който

от смъртта със кръв те е откупил.

Скъпа моя,

тази кръв е чужда,

тази кръв е дадена от нужда,

от един със лесен труд охранен,

умен и заслужил наш другар.

Благодарността ти е голяма.

Цял живот на него би робувала.

Цял живот ти би му се отплащала.

Би му дала триста тона ябълки,

би му дала триста тона ягоди,

би му дала триста тона масло,

за да си накса с тях, разбира се,

дадената триста грама кръв.

Моя мъдра селска мъченице,

не намирам думи да ти кажа,

че човекът, който те откупи

от смъртта със триста грама кръв,

на когото ти си благодарна,

тази кръв от теб я, мамо, има.

Ти му я преливаш мълчаливо

всеки ден по три пъти без мярка -

на закуска, обед и вечеря.

Всъщност той и върна капка само...

Мамо, мамо...

Още колко много ти дължи!...

- Моля ти се, сине, не лъжи.

Майка съм на тебе и на него.

Майка съм на всички ви. Не мога

да не бъда благодарна, чедо,

на човека, който ме откупи

от смъртта със собствената кръв.

Аз съм майка. Майка съм. И майка

трябва да остана тук и горе

дето ще отида много скоро.

Сине, Господ няма да ме вземе,

няма да изгния в чернозема,

ако лоша дума проговоря...

Паднах на колени аз пред тая

проста и велика благородница.

Храм ми стана болничната стая.

И целувам майка Богородица.

март 1963