Откриха изложба с археологически находки, намерени при строителството на "Хемус" (ГАЛЕРИЯ)

Освен ден на любовта и виното 14-и февруари е и професионален празник на археолога. Отбелязва се като такъв от 1971-ва година по инициатива на Националния археологически институт с музей при БАН. В последните 13 години там на днешния ден откриват изложба с най-ценните и най-интересните археологически находки през изминалата година. Така се случи и днес в 18 часа, когато беше открита експозиция с артефактите, намерени през 2019-а година.

„2019 беше една от най-натоварените с археологически проучвания години през последните две десетилетия. Работихме по спасителни разкопки, по непроучвани обекти и в слабо изследвани райони на България и значително повишихме познанието за културно-историческото ни наследство“ – сподели директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов и допълни: „Бих искал да поздравя колегите от цялата страна с Празника на археолога и да им пожелая здраве, много успехи и лично удовлетворение в пътя, който са избрали“.

Изложбата представя над 300 експоната от 26 обекта и постери за проучвания от ранната Праистория до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, неолитното селище Слатина, София, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, гръцката колония Аполония, Созопол, средновековните градове Велико Търново, Калиакра и Перперикон.

Представени са и обекти от спасителните археологически разкопки по газопровода „Балкански поток“, интерконекторната връзка Стара Загора – Комотини и автомагистрала „Хемус“, от слабо проучени или неизследвани обекти в Северозападна България. Сред тях впечатляват Грамада, Видинско; Владиня, Ловешко; Стамболийски и Орлово, Хасковско. Изследвани са интересни многослойни обекти, обитавани през различни епохи. Пример за такъв обект е Грамада, която обхваща праисторически селища от неолита и бронзовата епоха, римска вила и некропол към нея, средновековно селище и некропол.

Сред най-впечатляващите находки са антропоморфни фигурки и съдове от Стамболийски и Орлово, костена игла с глава на животно от Слатина, украсена статуетка от Балей,  керамична фиала и сребърни торква, нагръдник и халка от Владиня, бронзова статуетка на овен от Аполония, златна фалера от Алмус, бронзов колан от Големанци, кръст-реликварий от Перперикон, колективна находка на сребърни монети от Търново и златен пръстен-печат от Калиакра.

13-тата изложба „Българска археология“ стана възможна благодарение на партньорската подкрепа на 17 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фондове. Това са: Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Смолян, София, Хасково, Шумен и Ямбол, Археологически музей „Старинен Несебър“ и историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Каварна, Лом и Севлиево.

“Българска археология 2019” ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 26 април 2019 г. в Залата за временни експозиции на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.

Снимки: АГНЕС МЕТОДИЕВА