Откриха изненадващ лек за вирусите

Древно египетско вещество за балсамиране, което векове наред е било ценено като медицинско средство в Европа и арабския свят, сега показва потенциални свойства за защита срещу грипни вируси според ново научно изследване. Този резултат свързва историческата фармакология със съвременната вирусология и разкрива неподозирани компоненти в древните балсами.

Търговията с египетски мумии е била разпространена практика от Средновековието до началото на XVIII в., като основната им ценност се е криела в техните смолисти и ароматни вещества. От тях се е произвеждал продукт, известен като Mumia vera aegyptiaca, който е намирал широко приложение в средновековната медицина за лечение на рани, фрактури, кръвоизливи и други наранявания.

Въпреки широката му употреба, точният материален състав и потенциалните фармацевтични свойства на Mumia vera aegyptiaca са останали слабо проучени, отбелязват изследователи, включително такива от университета в Марбург, Германия. В ново проучване, публикувано в престижното научно списание PNAS, учените прилагат съвременни методи за молекулярен анализ, за да разгадаят състава и активността на това историческо лекарство.

„Само текстовите доказателства не могат да разрешат точния материален състав или да разграничат автентичния материал, получен от мумии, от променени или заместващи препарати“, пишат учените в изследването. За целта те са използвали метод, наречен течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS), който разделя различните съединения в сместа и ги идентифицира по тяхното тегло.

Екипът е анализирал общо 24 древноегипетски проби от балсамиращи материали, съхранявани в музейни и университетски колекции. Те включват както продукти от Mumia vera, така и остатъци от балсами, взети директно от мумифицирани останки и превръзки.

Резултатите от анализа показват, че средновековните продукти Mumia vera са имали силно променлив състав, но универсален компонент във всички тях са били иглолистните смоли. Едно от най-изненадващите открития обаче е наличието на остатъци от алое в няколко от музейните проби – компонент, който досега не е бил разпознаван като част от балсамиращите материали.

Появата на следи от алое предполага, че досега неразтълкувана дума в египетските текстове може да се отнася именно за него. Според учените, египетският термин „nh-imy“, който буквално означава „животът е в него“, може да се отнася за продукт, получен от Aloe vera или сроден вид. Те обаче подчертават, че настоящите открития все още не установяват тази връзка „със сигурност“.

В рамките на изследването учените са тествали и медицинския потенциал на прахообразна проба Mumia vera aegyptiaca, за която се смята, че е получена от мумифицирана глава. Според доклада, цитиран в The Independent, екстракт от пробата е показал способност умерено да предпазва кучешки клетки от увреждане, причинено от грипен вирус.

Интересно е, че основното съединение в екстракта, 7-оксодехидроабиетна киселина, се е оказало неактивно, когато е тествано самостоятелно. Това предполага, че лечебният ефект, ако съществува, вероятно се дължи на сложна комбинация от вещества, а не на една-единствена съставка.

„Тези открития прецизират тълкуването на древноегипетските практики за балсамиране, музейните предмети и историческите лекарства“, заключават учените. Изследването им предлага и нова рамка за бъдещи проучвания на исторически медицински средства и остатъци от мумии, като по този начин свързва археологията с модерната наука.