Пациентка с температура: Макар и със съмнения за коронавирус, ме размотаваха из 5 болници, докато ме прегледат
Какво е да се разболееш в условията на пандемия от коронавирус и получават ли пациентите адекватно лечение? Сестрата на журналистка във в. „Уикенд“ се оплака от неадекватното поведение на част от лекарите и болниците в столицата. Ще я наречем Кремена, на 29 години – млада жена, която часове наред обикаляше болници въпреки неразположението си, преди изобщо да бъде прегледана и диагностицирана. Публикуваме дословно разказа й.
В последните дни на отпуската си се почувствах зле. Премерих си температурата, която бе малко над 37 градуса. Помислих, че просто съм прегряла от жаркото слънце. Взех хапче за температура и си легнах. На следващия ден температурата обаче си стоеше все така, без да мърда, като към нея се появи и натрапчиво главоболие. Изолирах се вкъщи без контакт с други хора. На четвъртия ден главоболието бе нетърпимо и реших, че не мога да издържа на болката. Температурата не беше спадала през тези дни – 37,2. Паниката дали съм болна от коронавирус ставаше все по-голяма. Затова и реших да потърся лекарска помощ.
Отидох в спешното на „Токуда“, където лекарката от разстояние ме попита какво ми е и директно ми каза, че в момента не можели да ми направят тест, няма кой да ме прегледа, а спешното е затворено за дезинфекция. Изпрати ме към Александровска болница. Обнадеждена се запътих към клиниката, където също ударих на камък – не можели да ме прегледат или изследват. От Александровска се запътих към спешното на ВМА, твърдо решена, че там ще ми обърнат внимание и най-после някой ще ми постави диагноза. През цялото време бях екипирана с маска, ръкавици и дори вързана коса, за всеки случай - не исках да заразя някого, ако съм с Ковид-19.
На входа на спешното на ВМА ме посрещна възрастен мъж, който ми каза, че е само за военни и ме пренасочи към СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров", позната още като Инфекциозна болница. След 20-минутно чакане почти дойде и моят ред. Преди да вляза, лекарката отдалеч ме попита какво ми е.
„Имам температура, която не спада от 4 дни и силно главоболие, което е най-вероятно следствие на температурата“ – заявих аз.
Още преди да съм се изказала, лекарката вече ми отвърна, че тестове нямали и не можели да ми направят. Ако искам, могат единствено да ме настанят в отделението с болните от коронавирус, където са тежките случаи и тогава да ме тестват. Онемях! Така бе 100% сигурно, че ще се заразя, дори и да не бях болна.
Кротко и спокойно отвърнах на медичката, че не съм сигурна, че е Ковид-19, защото нямам никакви други оплаквания, а обикновено вдигам доста висока температура, която е и продължителна. Отговорът ми изобщо не бе взет под внимание и тя продължи да си твърди, че най-вероятно е коронавирус.
„Хубаво е да си снимате от оградата списъка с частните лаборатории, където правят PCR тестове и да отидете да си направите“ – заяви сочейки ми с пръст към списъка лекарката.
От тръгването ми от вкъщи вече бяха минали 2 часа в обиколка на болници, температурата се повишаваше и ми ставаше все по-зле. Това не беше взето предвид в нито едно от лечебните заведения, които посетих.
На медичката от Инфекциозна болница й казах, че това е четвъртото лечебно заведение, което посещавам, нямам сили да ходя никъде повече, а и от частна болница също са ме отпратили. „Не искаха да ви вземат парите? Много странно“ – каза с оживление докторката. От целия ни разговор най-много я впечатли именно това, като на изпроводяк престорено-загрижено допълни, че не е хубаво да кръстосвам София, защото мога да заразя и други хора в градския транспорт. Явно не можеше да си представи, че сама съм се закарала до всичките лечебни заведения, без да рискувам да заразя някой друг, бацилите бяха единствено в моята кола.
В крайна сметка и в СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров" не получих лекарска помощ. Седнах на бордюра и си спомних за онези няколко случая, когато хора умяха буквално пред болници...
Събрах сили и тръгнах към „Пирогов“. Охраната на входа ме попита какво ми е и ме упъти към регистратурата. Не чаках повече от 2 минути, докато ме впишат и насочат към лекар. След по-малко от 5 минути вече седях пред старателно екипиран със защитно облекло лекар. Обясних оплакванията си, направиха ми тест за коронавирус, разясниха ми процедурата, упътиха ме към рентгена, където ми направиха снимка на белите дробове. Изненадах се от бързината и милото отношение на лекарите, нищо общо с предходно посетеното от мен лечебно заведение. Дори санитарите бяха така мили да ме упътят и помогнат с придвижването.
След няколко часа вече имах резултати – отрицателен тест за коронавирус и напълно чисти бели дробове. Получих и рецепта с какво да се лекувам, както и напътствия как да процедирам, ако нямам подобрение. Разбира се, изолацията е препоръчителна, както и повторен тест, ако нямам подобрение до дни.
Мисля, че няма нужда да уточнявам, че в „Пирогов“ пациентите бяха най-много, работата на лекарите - също, въпреки това ме посрещнаха и изпратиха с усмивка, без да ме препращат, както и получих адекватно лечение, а в този момент само от това имах нужда.
Разбирам, че всички се страхуват от Ковид-19 и че лекарите са най-застрашени, но все пак те сами са си избрали професията, а аз потърсих помощ след 4 дни неразположение и разкарването по лечебните заведения тип „живей активно и обиколи София“ значително влоши състоянието ми.
