Падналите на 10 ноември контролират общото ни бъдеще

ОГНЯН МИНЧЕВ

Всеки човек, който се занимава по един или друг начин с история, има един интелектуален и един морален ангажимент. 

Интелектуалният се отнася до необходимостта коректно да бъдат представени фактите за съответния период и общество, за да могат тези, които слушат или четат да придобият балансирана представа за събитията, които са обект на темата - публикацията - анализа. 

Моралният ангажимент се отнася до коректността, с която бива представен историческия контекст на едно или друго събитие, както и оценките, които се правят за  участниците в него. 

Напоследък ултралевичарската вълна радикали на Запад предостави изобилни примери за това как не бива да се чете и тълкува историята. 

Десетки исторически фигури бяха детронирани и хвърлени в "калта" заради това, че животът и делата им не съответствали на ценностите и стандартите на поведение на съвременната епоха. Джордж Вашингтон и другите отци-основатели на Америка бяха детронирани, защото били робовладелци. 

Фактът, че в тази епоха всеки по-заможен бял заселник е притежавал роби се оказва без значение. Както без значение се оказаха и техните значими приноси към американската и световната история. 

От класически литературни произведения се вадят герои, преименуват се книги, цензурират се "некоректни" изказвания, сцени и сюжетни линии. 
Детските приказки се преработват в "идеологически коректен" стил. Снежанка вече е в компанията на джуджета, които освен с балансирана расова принадлежност, включват и джендър баланс... 

Въпреки, че са само седем, джуджетата отразяват политически коректното джендър многообразие на съвременната епоха. Бащата на Пипи Дългото чорапче изгуби част от длъжностната си характеристика - сега е само капитан на кораб. 

Западните "събудени" анархо-троцкисти си мислят, че са много оригинални в служба на своята "политически коректна" цензура. Но не са оригинални - те повтарят същото, което в продължение на целия 20 век правиха и продължават да правят болшевишките им предшественици. 
Няма значим руски писател, на когото през съветската епохада  не са цензурирали какъвто и да е литературен текст. Освен, че повечето от тях са смятали за съвсем разумно преди това и да се самоцензурират. 

Комунистическата версия на историята бе превърната в причудлива негативна утопия, която усърдно отхвърляше всяка историческа личност, която не бе достигнала до идеологическата правота на ленинизма-сталинизма. Горките хора от миналите епохи! Не са могли да подозират, че ще им се наложи да се изправят задочно пред такава "критика" на примитивни политически тарикати от някаква бъдеща епоха. Както и на Хариет Бичер Стоу не се е и присънвало, че великолепното й повествование за чичо Томовата колиба ще бъде "приведано в съответствие" с прогресивните стандарти на далечното й бъдеще.  

Патосът на радикалните санкюлоти - болшевици, троцкисти и "събудени" - разбира се е най-разгорещен срещу тези фигури в историята, които пряко или задочно са били и си остават техни противници. Ако плахо се опитш да им обясниш, че тези хора от миналото също са били подвластни на господстващите за епохата им възгледи, че са били увлечени от идеи и ценности, които само реалното развитие на историческия процес в последствие е дазавуирало или само коригирало - ще те изкарат я "фашист", я "расист", я някакъв друг "ист", който заслужава само осъждане. 

Историята е учителка на народите само ако бъде четена добросъветно и с респект към реалните дилеми на хората и епохите от общото ни минало. 

Тогава можем да направим някои от най-съществените разлики в оценката на поведението, следвано от нашите предшественици. 
Ние носим в себе си познанието за добро и зло и затова можем да определим разликата между престъпника, заблудения идеалист и прагматика, който избира да направи не нещо добро, а нещо по-малко лошо. 
Тези исторически типове и носителите им търпят интерпретация и критика, но всеки от тях по различни причини и в различна степен на отговорност, която са поели. 

Но сред правещите и пишещите история има и немалко хитреци. Те прикриват собствените си престъпления, собствената си измяна или собствената си недобросъвестност като приписват на своите опоненти в историческата драма негативи и простъпки, целящи да оневинят тях самите. 

Колко пъти сте чували, че в българския "Народен съд" са били осъдени българските фашисти. Колцина от тях са били фашисти и колцина - попаднали на пътя на кървавия валяк хора с най-разнообразна идентичност, житейска съдба и лична отговорност? 
Само че ако се окаже, че осъдените - или мнозинството от тях - не са били "фашисти", съвсем очевидно става, че прокурорите и съдиите са били фашисти. Както и тези, които са ги учредили в ролята да съдят. 

"Който контролира миналото - контролира бъдещето. Който контролира настоящето - контролира миналото...", Джордж Оруел. След 1989 г. проспахме настоящето, през което можехме да наложим правдива картина на миналото. 

Тези, които паднаха от власт след 10 ноември се отърваха с лека уплаха и "нарисуваха" подходящото за себе си минало. Затова и имат преднина в организирането на общото ни бъдеще. 

Това е урок не само за нас, българите. Защото пренаписването на "политически коректно" (по-рано се казваше "идеологически грамотно") минало осъжда децата ни да живеят в едно нечестно завоювано бъдеще.