Пандемия или бомбардировки, театърът живее!

27 март е празник на театъра. Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт. Датата е избрана, защото на този ден се открива сезонът на "Театър на нациите".

От този ден, всяка година, един от начините на отбелязване на празника е изтъкнат артист да отправи своето годишно послание.

За първи път през 1962 г. това прави Жан Кокто (френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор и режисьор). Театърът е едно от най-древните измежду 7-те изкуства. Разпространено е във всички култури на света и има свой универсален език.

Посланието на Световния ден на театъра обикновено се превежда на над 50 езика, разпространява се по медии и се чете преди постановка, ако така реши съответният театър.

За втора поредна година заради пандемията театралните зали ще останат затворени навръх празника, макар че през предишните месеци те работеха и вътре можеше да влиза до 30 % публика. Заради локдауна наградите "Икар" на Съюза на артистите в България ще бъдат връчени не днес, а на 11 май, когато Българската православна църква отбелязва деня на Светите братя Кирил и Методий. Тогава специален "Икар" посмъртно ще бъден връчен на голямата актриса Татяна Лолова, която ни напусна в началото на седмицата.

Тазгодишното послание за Световния ден на театъра, което Lupa.bg вече публикува, е написано от известната британска театрална, филмова и телевизионна актриса Хелън Мирън.

Специално поздравление за Световния ден на театъра отправи режисьорът и декан на факултет „Сценични изкуства“ на НАТФИЗ чл.-кор. проф. Пламен Марков:

„На 22 март преди 60 години е починал основателят на българското професионално театрално образование Николай Осипович Масалитинов. През септември 1925 г. той основава Театралната школа към Народния театър, в който току-що е назначен за главен режисьор.

Там се обучават назначените за статисти млади ентусиасти, бъдещи звезди на театъра и киното, които през деня усвояват всички необходими им теоретични и практически умения от елитен екип преподаватели, а вечерта играят в спектаклите заедно със своите учители.

Преди това Масалитинов добива ценен опит за обучаването в театралното изкуство като пряк и близък ученик на Станиславски и Немирович-Данченко. Той, заедно с група артисти на МХТ, основава собствена частна Театрална школа в Москва, която скоро е припозната като Втора студия към МХТ. Той е и от основателите на сегашния наш НАТФИЗ през 1948 г., който е правоприемник на Държавната Театрална Школа (ДТШ) към Народния театър с ранг на полувисше образование, създадена със Закона за театъра от 1943 г.

На тази снимка той е с един друг преподавател в ДТШ, а именно Хрисан Цанков. Фотографията е правена след евакуацията на Народния театър и прилежащата му школа в Пирдоп по време на бомбардировките над София през 1944 г. Двама мъже, облечени в бяло, независимо от катастрофата около тях.

Бомбардировките разрушават апартамента на семейство Масалитинови и изпепеляват безценната му театрална библиотека. За двамата мъже на снимката се твърди, че са антагонисти, но на нея виждаме двама добри колеги, бодри и готови да продължават да обучават младите театрални таланти на България, независимо от ужасите около тях. Пандемия или бомбардировки, театърът живее! Честит ни 27 март!"