Парадоксът „Радев“: Повече гласове, по-малък шанс да управлява и риск от блокиран парламент

Последното изследване на „Тренд“ очертава позната, но все по-рискова картина преди вота. Очакваната активност леко се повишава. Ако преди социолозите измерваха около 3,1 млн. избиратели, сега прогнозата се движи към 3,2 млн.

Това на пръв поглед е добра новина за легитимността на изборите. Но по-високата активност може да размести силите при малките формации. Именно там се решава дали следващият парламент ще даде работещо мнозинство, или ще произведе нова криза.

Формулата „5+3“ и драмата около 4%

Според Димитър Ганев от „Тренд“ работната рамка остава „5+3“. Това означава пет сигурни партии, които почти със сигурност влизат в следващото Народно събрание. Паралелно с тях има три формации, които се движат около 4-процентната бариера.

Дали тези партии ще прескочат прага, зависи от два ключови фактора. Първият е общата избирателна активност. Вторият е мобилизацията на собствените им ядра.

БСП разполага с по-лоялна база от твърди гласоподаватели. При по-висока активност обаче дори и партии с устойчив електорат могат да се окажат под натиск. „Сияние“ има по-голям потенциал за растеж. Но според оценката избирателите ѝ са по-малко „твърди“ от тези на БСП.

Ганев добавя и важен детайл. Резултатите на „Възраждане“ и на формациите около бариерата в известна степен зависят от резултата на „Прогресивна България“.

Когато по-силен резултат носи по-слаби шансове за кабинет

Тук се появява парадоксът, който социологът описва. По-висок резултат за Румен Радев и „Прогресивна България“ може да изкара от парламента именно потенциалните им партньори. Такива биха били БСП, „Сияние“ и МЕЧ.

При такъв сценарий „Прогресивна България“ може да получи „бонус“ мандати от преразпределението. Но ще остане в парламент, в който липсват удобни партньори за управление.

Ганев посочва, че Радев има ясна линия срещу ГЕРБ и ДПС. Това ограничава възможностите за преговори. В същото време тонът на „Възраждане“ към „Прогресивна България“ изглежда изострен. Радев не дава сигнали за сближаване с „Възраждане“. Вероятна причина е желанието да се запази диалогът със западните партньори.

Напрежение с ПП и неутралитет от ДБ

Динамиката в лагера на ПП-ДБ също става фактор. През последните две седмици се отчита рязко нарастване на противопоставянето между Радев и коалицията. Но според Ганев критиките на Радев са насочени конкретно към „Продължаваме промяната“.

От своя страна най-острата линия на ПП към Радев идва от Асен Василев. Представители на „Демократична България“, сред които Ивайло Мирчев, Божидар Божанов и ген. Атанас Атанасов, по-скоро запазват неутралитет.

Ако в парламента влязат само петте „сигурни“ партии, се очертава труден модел. Това би бил кабинет на малцинството с договорена, плаваща подкрепа по отделни политики. Вариантът е възможен, но носи висока нестабилност и кратък хоризонт.

Над половин милион решават в последните дни

Ключовата неизвестна остава поведението на колебаещите се. По думите на Ганев 15–16% от избирателите решават в последните три дни. При такава активност това са над половин милион души.

Този сегмент може рязко да промени резултата. Най-вече при формациите около 4% и при разпределението на мандатите между големите играчи. Именно там изборите могат да се обърнат в последния момент.