Първан Симеонов: Внимание! "Локалите" минават незабелязано покрай еврото
Обществото не се радва на тази власт, но не е намерило потенциална друга

Преди дни пуснахме независим сондаж на Мяра, който отчете отношението към всички актуални теми - протестите в страната, агресията сред младежи и подрастващи, агресията по пътищата, либерализацията на пазара на тока, че даже и тротинетките. Така започна дългия си пост в социалните мрежи политологът Първан Симеонов.
Наред с вотовете на недоверие. Всичките важни въпроси на деня. За добро или лошо, двата въпроса за еврото отместиха вниманието изцяло, доведоха да захлупване на места, а на места - и до качване и триене. Просто защото сме показали истината, което всички съвестни изледователи в страната знаят - че у нас има повече боязън пред въвеждането на еврото. Не се оплаквам, свикнал съм за всичките тези години. Пък и с въпросите за еврото си беше ясно, че останалото ще мине незабелязано.
Затова си позволявам - в пореден опит да сме полезни - да напомня част от данните от сондажите. 21,7%, т.е. всеки пети и даже повече, са ставали свидетели през последната година на случаи на насилие сред младежи и подрастващи. 63,5% или почти двама от всеки трима твърдят, че са ставали свидетели в последните дванайсет месеца на поведение сред младежи и подрастващи, което могат да определят като непристойно. 28,3%, или почти всеки трети, свидетелстват, че са виждали агресивни младежки банди в последната година. Проблемът за агресията сред подрастващи и младежи явно има сериозен обхват в очите на българите. Признавам, малко ми е странно как някои медийни хора решиха, че съществува някаква специфична субкултурна общност, че и име и дадоха (докато не спират да я бъркат с футболните фенове), но така или иначе, агресивното поведение и действия сред младежи и подрастващи са широко разпространен проблем в очите на пълнолетното българско население.
По отношение на катастрофите по пътищата пък обществото ни реагира по-скоро със самообвинение към съзнателността ни като водачи. Направихме социологически експеримент: запитаните бяха помолени да изберат само един отговор измежду опциите „Вината е по-скоро в условията и правилата, които държавата създава“ и „Вината е по-скоро на самите водачи и тяхното поведение“. В така поставената дилема 26,5% говорят за рамката, а 47% – за самите водачи, но 26,2% не могат да отделят едното от другото.
И когато става дума за обвинение към властта, „Мяра“ зададе въпрос по отношение на множеството различни протести в страната, за да провери дали протестният потенциал към този момент се насочва към властта изцяло, или остава по конкретни теми. Отговорите показват, че към настоящия момент явно не е привидяна алтернатива на тази власт и към това правителство има известна търпимост. „В този момент по-смислено е да се протестира по конкретни прoблеми“ – тази опция избират 62,6% от запитаните, а малцинство от 30,3% избират мнението, че „В този момент по-смислено е да се протестира срещу властта като цяло“. Явно затова и мнозинството не подкрепя вотовете на недоверие към сегашното правителство. Разбира се, тук мненията се определят и от сумарните предпочитания за партиите вносители „Възраждане“, „Величие“, МЕЧ. 33,2% подкрепят вотовете, внесени от тези партии, но 60,6% не ги подкрепят. Явно е, че потенциалът на множеството протести в страната към момента не се насочва към правителството като цяло, а остава към конкретни теми. Вотовете на недоверие имат само ограничена подкрепа.
Припомням тези пасажи за размисъл. Страната ни явно е в ситуация на банално ниско или даже доста ниско доверие към властта, но и на очакване най-накрая да има власт, която нещо върши, наместо да се редуват преходни управления. До конституирането на нови алтернативи - ако ще ги има - търпимостта към предходните алтернативи ще продължава. Дори и да има тихи съпротиви - като тази за еврото. Вижте цялото изследване - там ще разберете колко конкретни действия се очакват. Обществото не се радва на тази власт, но не е намерило потенциална друга. А все някой трябва да върши работа. Работа по конкретни въпроси, а не голяма политика.