Първанов и Йотова изнесоха открит урок по лидерство на Корнелия Нинова

Общество
15:15 - 04 Февруари 2022
16613
Първанов и Йотова изнесоха открит урок по лидерство на Корнелия Нинова

25 години след паметния 4 февруари, на който покойният МВР шеф Николай Добрев върна мандата за съставяне на правителство на БСП, експрезидентът Георги Първанов и вицето на Румен Радев Илияна Йотова се събраха не просто за отбелязване на политически юбилей, а да изнесат своеобразен открит урок по лидерство, насочен негласно и към новото ръководство на БСП, и към прясно встъпилата във властта "Промяна". В спомени за истината покрай драматичните събития от началото на размирната 1997 г. и Първанов, и Йотова отправиха редица послания, включително за обграждането на председателя на БСП и тясното партийно ръководство с послушници, вместо с ценни за самата партия опоненти в името на общата цел и единението на левицата. Те идват и на фона на прясно отминалия конгрес на Столетницата, който отхвърли оставката на Корнелия Нинова, а опозицията заговори за снишаването на партията в името на участието й във властта като осъществяване на лични амбиции и интереси.

За враговете с партиен билет 

В експозето си на дискусията, организирана от Фондация "Институт Николай Добрев", чийто член е и той, Първанов разказа различни случки от партийния си живот в БСП, с намигане към настоящето ръководство на партията за това, че е бил обстрелван жестоко от "своите", но вместо да изключва, всъщност е притеглил към себе си и е поставил на челни позиции именно "враговете с партиен билет". 

"Все си мисля, че онова разделение, което имахме тогава, твърде често се възпроизвежда в нашето общество. Барикадите - ключовата дума и тогава, и в редица други периоди. Барикадата в парламента, на улицата, в университета, в душите ни...", каза той. 

Първанов предупреди, че обществото е отвикнало да беседва и не само ковид е причината за това. "Имаме нужда да поспорим, да се скараме дори", добави той. 


Соченият за бъдещ лидер и обединител вляво Крум Зарков внимателно слуша президента

За него датата 4 февруари е дата на съхранение на гражданския мир. Първанов предупреди, че нито той, нито покойният МВР шеф някога са искали да монополизират това постижение. "Но за БСП 4 февруари не беше поредното снишаване. Беше ясна, силна, убедителна гражданска позиция.

Разумният компромис, който направихме, показа, че се разделяме с фешитизацията на властта и известната теза от първите десетилетия на БКП - "власт с кръв се взема и без кръв не се дава"...

Видя се, че може да я сдадем без тежки сътресения и от това да печелим някакъв капитал, макар че изобщо не ни е минавала мисълта за някаква мисионерска перспектива", каза той. И разкри, че Добрев само за седмицата от преговорите за мандата е отслабнал с цели 13 килограма. Самият Първанов - "само", както се изрази, с осем. 

Вътрешен обстрел? Няма страшно!

"Спахме на "Позитано", на дивана. Летяха павета и чупеха прозорците на пресцентъра на БСП. Съпротивата беше много тежка и обстановката за вземането на решението беше наистина драматична", разказа Първанов. "За мен наистина е важно да осмислим измеренията на тази дата", предупреди той. По думите му, именно от тогава е започнала идейната промяна на БСП. 

Първанов твърди, че и преди това се е борел за социалдемократизацията на партията и с Александър Лилов успели да намерят баланс в името на създаването на нова левица, но и това не било лесно. 

Бившият президент отправи ярък упрек към настоящето ръководство на Столетницата, че му се налага да сформира коалициите за националните избори в предпоследния момент: "Мотаем се до деня, в който обявяват датата за изборите, и после юруш да правим коалиция. Не става така. Коалиция за България с нова левица в центъра я правехме 3-5 години. Спорихме много и по идейни въпроси", спомня си Първанов. 


Петър Мутафчиев и Александър Паунов - едни от ярките участници в процесите. Между тях - младият лидер на БСП-София Калоян Паргов 

"В БСП по това време, след 4 февруари, се създадоха 4-5 идейни движения. Знаете ли какво означава да имате като опонент "Открит форум"? Това бяха стотици. Много от които депутати, кметове, бивши министри... Да не говорим за марксистка платформа и други... Спорехме много. Спорехме на моето бюро. Бяхме фифти-фифти. Така ме бяха изпързаляли на пленума и ми набутаха опоненти. Беше трудно. И аз съм го разказвал -

стоя и гледам кой ще излезе да пуши цигара, за да гласуваме решението, което съм си наумил.

Но не е направена една бележка на някого, а за изключване през ум не ни е минало.

Нещо повече. Помня на един от конгресите основни опоненти са ми Румен Овчаров и Татяна Дончева, проф. Лилов също.. Спорехме доста, идейно повече и почти никак личностно. Ако е имало закачки, съм ги пропуснал покрай ушите си. Преизбират ме на този конгрес. И ако помните, първите, които поканих в новото бюро , бяха именно Овчаров и Дончева, защото съм убеден, че от това печели партията. И действително затова сме печелили избори", каза Първанов в дълга ретроспекция.  

Има или няма 2 папки? 

"Мислех да не коментирам темата за двете папки, която опорочи до голяма степен значението, смисъла на 4 февруари. Но в последните 2-3 дни медиите отново се напълниха с едни коментари и анализи за двете папки, та двете папки. Затова ще се върна към темата, защото трябва да се води битка за истината", уточни Първанов, като визира и думите на Петър Стоянов от тази сутрин. 

"Има ли по-сериозен аргумент в един исторически спор от документа? От едната страна е думата на някого, даже първоначално това беше някой от обкръжението, а от друга страна, имаме документите. Ето го документа - Кольо Добрев собственоръчно пише, че връща мандата. Какво имаме да обсъждаме? Това е документът. А и в моята книга съм цитирал много неща, които самият Кольо и аз сме казали в хода на дискусиите по решаването на въпроса дали и как да се реализира мандатът. 

На 4 февруари рано сутринта имаше Изпълнително бюро, на което Кольо каза буквално: "Направих всички възможни проучвания - за икономиката, за вътрешната политика, за геополитиката, и у мен надделява мнението, че трябва да се откаже този мандат - не от страх". Същите аргументи вади по-късно и на заседанието на Парламентарната група, и на Висшия съвет. И накрая малко преди да отидем при Петър Стоянов - среща, която ние сме поискали, водещият заседанието Стефан Гайтанджиев казва: "Дискусията е ясна. Мнението, позицията на нашата коалиция остава непроменено. Решението ще тежи на личната съвест на господата Добрев и Първанов", цитира и си спомня експрезидентът. И пита, риторично, защо 2 години след смъртта на Добрев темата за папките е била повдигната. 

"На тази среща в 12,00 часа - първата със Стоянов, не е имало нито един журналист. И ако има някой, който твърди обратното, да си вдигне ръката. Бяхме сами в т.нар. червен кабинет. Там бяхме тримата и си говорехме", казва днес бившият държавен глава. 

Йотова: "Когато си мислиш, че всички са с теб, всъщност си тежко изолиран" 

Вицепрезидентът Илияна Йотова обвърза действията на настоящия държавен глава Румен Радев с делото на Първанов и Николай Добрев отпреди 25 години и като напомни, че Радев сне политическото си доверие от последния кабинет на Бойко Борисов именно на 4 февруари 2020 г., като заяви, че функцията на държавния глава не е да стои и да гледа отстрани политическите процеси. Тя настоя, че за "Дондуков" 2 днес важно е не изчегъртването на предишните, а намирането на общата формула така, че обществото да повярва, да поиска промяната. 

Йотова обърна поглед и към БСП. Бившата говорителка на партията намекна, че днес тя се намира в сходно положение като отпреди четвърт век, когато: "тя не просто беше губеща избори, а беше политическа сила, заплашена да бъде изхвърлена от обществото, с която никой не иска да си има работа, и чийто собствени членове се срамуват от членството си. Политическа сила, която просто имаше опасност да изчезне". 

Йотова каза още, че политиката у нас страда от основен проблем: "Авторитарното водачество 32 години показва, че не води до никъде, а ние сякаш все се връщаме към него". И даде да се разбере, особено в контекста на последните размени на стрели между "Дондуков" 2 и изпълнителната власт в лицето на премиера Кирил Петков, че когато "имаш критични бележки към едно управление, това не е клатене на властта". 

За вицепрезидента на 4 февруари 1997 г. България не е била никога по-близо до гражданската война от тогава. 

"На 4 февруари 1997 г. там, където свърши властта, се роди държавническото и политическото лидерство. Когато е ясно, че статуквото не може да продължи, както е действало, а бъдещето е несигурно, хората потърсиха лидерите", изтъкна тя. По думите й, Добрев е показал сила да поеме кръста в онзи момент с ясното съзнание, че ще бъде разпнат и от свои, и от чужди. 

"Тези решаващи дни върнаха доверието на хората в политиците и политическата система", добави Йотова. И напомни, че цели 2 години темата за "предателството" е останала най-актуалната в редиците на БСП.

Според Йотова, ако лидерът на СДС Иван Костов е имал по-различна политика спрямо БСП, е щял да има по-сериозно политическо дълголетие. Защото според нея левицата е била хваната в тясна примка на десницата. 

Имало, както се изрази тя, и друга алтернатива пред червените - снишаване и превръщането на БСП в партия "джобен формат". 

"Неслучайно общият лозунг на партията през 1999 г. е бил "Един за всички, всички за един", но "ние вярвахме в този наш наивничък девиз", отбеляза Йотова. И посъветва политиците да се върнат към това време, за да преброят колко пъти в листите и местните лозунги на левицата думата "промяна" е присъствала. 

Йотова, подобно на Първанов, отправи задочно предупреждение към настоящите процеси в левицата. "Тогава за нас беше важно да сме екип, но не екип - верен и послушен. Изпълнителното бюро тогава беше врящ казан, пълен с хора с най-различни убеждения и идеи, но общото и важното бе, че те умееха да застават един зад друг. Хората пак бяха на площада. Градусът на отрицанието през 2020 не беше по-висок от този през 1999 г.", каза още тя.

Във форума панелист бе и проф. Искра Баева, която повдигна въпроса за левия преход в контекста на утвърдения капитализъм в 90-те години. Тя неколкократно повтори, че левицата е била принудена да напусне властта, веднъж на "Дондуков" 2 и втори път - във властта на 4 февруари 1997 г., когато Николай Добрев върна мандата, връчен му от президента Петър Стоянов, за съставяне на ново правителство след яростните протести на демократите и събитията на 10 януари. 

Шефката на кабинета на Илияна Йотова и историк Надя Младенова заяви, че единственото през годините, в което Николай Добрев и Георги Първанов не са били обвинявани, е, че са шпиони, особено бившия МВР шеф заради шестте му срещи с Иван Костов преди връщането на мандата. 

Тя намекна, че и тогава, и сега разделението в БСП си приличат. Тя напомни, че и преди четвърт век личните интереси у някои от другарите й са надделели над партийната повеля и още повече над националния избор и ценности. "Но за разлика от сега, тогава е имало възможност да се заяви различна партийна позиция", отбеляза Младенова. "Имаме български политици на прехода, поставили държавния интерес пред партийната отговорност и това трябва да се помни", добави тя.

И не спести критиките си спрямо настоящето състояния на БСП.

"Масово мероприятие за възхвала". Така определи Младенова последните заседания на конгреса на Столетницата и ги постави като контрапункт на лидерството в левицата от 97-а година, проявено от Добрев и антипартийното поведение "в името на това да не се пролее много кръв". 

В дискусията участваха знакови лица на левицата като Георги Пирински и Александър Паунов. Там бяха и сочените за най-остри критици на Корнелия Нинова - Крум Зарков, Петър Мутафчиев, Костадин Паскалев, Калоян Паргов. Модератор бе проф. Антоний Тодоров.