Първо в Lupa.bg: Неофит няма да се прости с батко си

Патриарх Неофит няма да може да се прости с брат си Димитър Димитров, който тази сутрин издъхна в столичната болница "Света Анна" дни преди да навърши 81 години. Известният хоров диригент е батко на Негово Светейшество и както и патриарха страдаше от сърце. Доц. Димитров е починал след кратко боледуване, но според източници на Lupa.bg сърцето му не е издържало от тревогите покрай болестта на брат му. Дядо Неофит вече близо два месеца е във Военно-медицинска академия в тежко състояние и лекарите не пускат никого при него.

Самият диригент не се е виждал с патриарха близо половин година и наскоро той сподели, че това много му тежи. Двамата бяха много близки, но през последните години заради задълженията на патриарха и разклатеното му здраве батко му рядко го навестяваше в патриаршия дом.

Засега лекарите и близките на дядо Неофит се въздържат да му съобщят трагичната вест, тъй като това още повече би усложнило и без това тежкото му здравословно състояние. Духовници споделиха пред Lupa.bg, че Негово Светейшество би приел с огромна мъка кончината на батко си, а още по-тежко ще му стане от мисълта, че няма да може да отслужи заупокойна литургия и да го погребе, както си е редът.

Доц. Димитър Димитов бе един от най-изтъкнатите български богослови и музиканти, хоров диригент, педагог и музикален общественик. Близо 40 години той дирижира смесения хор към Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.

Роден на 20 януари 1943 г. в София, той от малък е закърмен с любовта към църковната православна музика. Димитър живее в мизерни условия в центъра на столицата с две години по-малкия си брат Симеон и с родителите си. Баща им работи като огняр, а майка им – като прислужница, за което предоставят на четиричленното семейство безплатно една стая за живеене. Бащата Никола умира докато момчетата са още малки, но майката, леля Стефанка, е силно вярваща жена и тъкмо вярата я крепи и ѝ дава сили и надежда, отбелязва dveri.bg.

Двете ѝ деца наследяват нейната музикалност и тя не само им дава християнско възпитание, но и ги изпраща последователно в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш, Врачанско.
Те се учат отлично и показват голямо усърдие както в науката, така и в певческите и диригентски занимания още от ученическия чин. И двамата са диригенти на класните си хорове.

След две години военна служба се записва като студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“, която завършва през 1969 г. Веднага започва работа в Духовната академия, където после става преподавател по Хорово пеене. По-късно се хабилитира и като доцент продължава да преподава до 2010 г. Бил е заместник-декан на Богословския факултет и ръководител на катедра „Практическо богословие“. През 1977 г. завършва и музикална педагогика в Държавната консерватория.

Още като студент той става основател и пръв диригент на вокалния квинтет, сега вокален камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния“, който дирижира близо петдесет години. След като започва преподавателска работа в Духовната академия, Димитър Димитров става и диригент на смесения хор на Патриаршеската катедрала, ставропигиалния храм-паметник „Св. Александър Невски“, който хор дирижира повече от четиридесет години, почти до последния си ден.

Години наред братът на патриарха беше главен диригент и на митрополитския хор във Враца. Беше станал лицето на българската хорова църковна музика. Участваше и председателстваше години наред журито на международните хорови фестивали за църковна музика в Бидгошч, Полша, и в Поморие, България.

През 2011 г. преживява масивен инфаркт, а на следващата година умира и съпругата му, Августина. Има двама синове, Симеон (кръстен на брат му, тогава още мирянин) и Стефан, които са известни оперни певци.

През 1989 г. е удостоен с ордена на БПЦ „Св. Софроний Врачански“ – Първа степен, а през 2013 г. – и с ордена „Св. Кирил и Методий“ – Първа степен.

"Беше човек с благ характер, винаги готов да помогне, да разбере другия, да прости и да преглъгне чуждото недобро отношение, оставяйки всичко на Божията справедливост. Неговите колеги и хилядите му възпитаници, пръснати в цяла България, а отдавна вече и в чужбина, ще го запомнят с работоспособността и всеотдайността му, с добрините, които е правил на всички.

Бог, Комуто Димитър Димитров пя през целия си живот, да го прости и упокои при Себе Си!", пишат в dveri.bg.

Сведения за опелото и погребението на доц. Димитров ще бъдат съобщени, след като бъдат уточнени от близките му.