Патриарх Неофит: Нека с делата си свидетелстваме за разрушаването на мрака и за тържеството на Живота

Приветствие на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за Възкресение Христово

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

В утрото на Пасха духовният ни взор отново се насочва към гроба Господен, където три дни по-рано беше положено бездиханното тяло на разпнатия и умъртвен заради нас и нашите беззакония Син Божи и Човешки – Господ, Изкупител и Спасител Иисус Христос. Към хладния гроб ни насочва ходът на събитията от богочовешката история на спасението, за които се подготвяхме и които едно подир друго ние съпреживявахме през дългия покаен период на светата Четиридесетница и на Страстната седмица.

Днес обаче ние отиваме при последното земно прибежище на Богочовека Христа не за да помажем пречистото Му тяло, подобно на жените-мироносици, защото добре знаем, че този гроб е празен, а затова и заставаме пред него не с мъка, с болка и тъга, а със светла и празнична радост – за да станем отново съпричастници и свидетели на Възкресението и да запитаме, заедно с благовестителите: „… защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука 24:5-6).

Върху това непостижимо за нашата обикновена човешка логика и дори за светите Божии ангели събитие се основават цялата наша спасителна православна вяра и нашата непоклатима надежда. В него вече две хилядолетия се заключава основното съдържание на проповедта на светата Църква. Тази е Благата вест, която Спасителят заръча на Своите апостоли да разпространяват сред всички народи, до всички краища на света (Мат. 28:19-20; Марк 16:15). Една свещена и богозаповядана мисия, която след първите свидетели на Възкресението – непосредствените ученици на Христа, преминава към всички следващи поколения Негови верни ученици и следовници.

Част от тези призвани от Господа нови апостоли и благовестители сме и ние днес, съвременните свидетели на Спасовата победа над ада, смъртта и тлението, на Неговото славно Възкресение и възвестената от Него нова епоха – епохата на помиряването между земята и Небето, между човека и Бога, между творението и Твореца. И наш свещен дълг е да свидетелстваме за Светлината, изгряваща днес от празния Господен гроб – с ревност да проповядваме, неуморно да благовестим и велегласно да прославяме настъпването на „благоприятната Господня година“ (Ис. 61:2; Лука 4:19), която човечеството с нетърпение е жадувало през целия дълъг и изпълнен с трепетни очаквания период на Стария Завет.

Нека бъдем достойни за това най-високо наше призвание. Нека с живота и делата си всеки ден свидетелстваме за великата Божия милост към човека, за разрушаването на делата на мрака и за тържеството на Живота, защото в богочовешката личност на нашия Спасител „смъртта биде погълната с победа“ (1 Кор. 15:54; срв. Ис. 25:8) и вече няма власт над нас, които сме получили „осиновението“ (Гал. 4:5), и сме вече Божии приятели (Иоан 14-15).

Нека сами никога да не забравяме, а и на другите да припомняме, че независимо от цялото привидно продължаващо господство на смъртта в нашия свят, независимо от цялото страдание и болка около нас, пред нас е открит път към вечен живот и пълнота на живота (Иоан 10:10), и на мястото на преизподнята и цялото ѝ войнство пред нас вече изгряват зарите на невечерния ден и портите на Царството Божие.

„Аз съм възкресението и животът“, свидетелства Сам Господ и уверява: „… който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25).

С тази увереност нека и днес с чисти и весели сърца радостно празнуваме победата и тържеството на Живота, постигнати във Възкресението, и до насита да пием от „новото питие“, което е … „чудодейно изтекло не от безплоден камък, а от извора на нетлението, от гроба на Христа, в Когото се утвърждаваме“ (ирмос на Песен 3 от Пасхалния канон).

Мирът и благодатта на възкръсналия от мъртвите Господ и Спасител наш Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!