Пътят на Слави Бинев в политиката (СНИМКИ)
"Активното навлизане на Слави Бинев в политиката през 2007 г. съвсем не е случайно хрумване, а има своята дългогодишна предистория", пише в раздела "Политика" в личния уебсайт на убития днес бизнесмен, където негови спортни дейности са посочени като зародиши на бъдещата му политическа кариера.
В тази визитка се изрежда, че през 1987 г. той е сред основателите на "Хан Аспарух" - най-големият клуб по бойни изкуства в България. "Тогавашната власт приема на нож този факт, тъй като за нея клубът е неприкрит акт на открито изразяване на свободната воля на младите хора в България", се изтъква в текста.
Като мотив за създаването заедно с доц. Цветан Цветанов на асоциация "Защита" е посочено разбирането на Бинев, че когато държавата е неспособна да защити своите граждани, обществото трябва да се самоорганизира."Въпреки разпускането на "Защита" от властта и показния разстрел на доц. Цветанов, Слави Бинев не се примирява, а напротив - продължава, макар в много случаи и съвсем сам, своята борба срещу мафиотизацията на държавата ни и корумпираността на съдебната система през т. нар. Преходен период", гласи изводът от този епизод от живота му.
Следва припомняне на неговите дела срещу боса на ВИС 2 Георги Илиев - "по време, когато всички у нас - включително политици, магистрати и водещи представители на медиите се страхуват дори да произнесат името му".
Със спортен похват започна същинското навлизане на Слави Бинев в политиката като кандидат на "Атака" през 2007 г.
Емблематичен беше предизборният му плакат за местните избори през октомври, на който гол до кръста е направил почти шпагат във въздуха, изпълнявайки ритник от таекуондото. Слоганът беше "Атака за София", а посланието беше насочено към потенциалния електорат на фаворита на изборите Бойко Борисов, който е каратист. Бинев се класира четвърти с 4,02%, зад Бриго Аспарухов (БСП) с 15,48% и Мартин Заимов от "Алианс за София" (ДСБ и СДС) с 17,77%. Борисов спечели още на първи тур с 53,43%, но пък "Атака" влезе за пръв път в СОС с трима съветници.
Бинев не беше сред тях, защото преди това през май беше избран за член на Европейския парламент.
След като България беше приета в ЕС, у нас се проведоха частични избори за първите ни 18 евродепутати. Влязлата в Народното събрание две години по-рано партия на Волен Сидеров с 21 народни представители (8,14%) почти удвои резултата си на евровота, получавайки 14,20% и изпращайки трима свои представители в Брюксел и Страсбург. Водач на листата беше доведеният син на Сидеров Димитър Стоянов, Бинев беше втори, а трети - Десислав Чуколов.
Тримата бяха начело и на редовните избори за ЕП през 2009 г., но този път "Атака" класира двама с 11,96%.
За седемте си години като евродепутат Слави Бинев беше запомнен с постоянни снимки от командировки.
Той се беше записал в делегацията за връзки с държавите от Централна Америка, делегацията в Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, за връзки с държавите от Южна Азия, в неофициалните интергрупи за приятелство с Азербайджан, с Китай, със Сърбия, с Макао, във Форума на франкофоните, Южно-азиатския форум и др. Така обиколи десетки държави на 6 континента, като във върхов момент беше посетил 11 страни в Европа и Америка за 80 дни.
През септември 2011 г. Бинев напусна "Атака" след шумен скандал със Сидеров,
като отправи обвинения в политическо брокерство, колаборация с ГЕРБ и се обяви против характерните за формацията скандални прояви като сблъсъка между партийци и дошлите на петъчната молитва в столичната джамия "Баня баши".
На следващата година Бинев създаде своите политически проекти Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД) и Консервативна партия движение на успеха (КПД на Успеха).
На учредяването събра множество известни лица - Любен Дилов-син, Георги Чапкънов - Чапа, Крум Савов, Миглена Ангелова, Любо Ганев, Румен Ралчев, Валентин Михов, Станислав Недков - Стъки, Антон Станков, проф. Валери Стефанов, Димитър Шумналиев, Мартин Захариев, Поли Карастоянова, а най-голямо впечатление направи присъствието на Любомир Левчев.
ГОРД се яви на предсрочните парламентарни избори през февруари 2013 г. в коалиция "Горда България" заедно с ПП "Свободен народ", Обединен блок на труда "Български лейбъристи", ПП "Защита" и Християнсоциален съюз. Получи 0,455% (16 126 гласа).
След това Бинев изостави собствените формации и се присъедини към Национален фронт за спасение на България (НФСБ).
На евровота през май 2014 беше втори в листата след лидера на партията Валери Симеонов. Получиха 3,053 (68 376 гласа) - близо два пъти под бариерата.
На парламентарните избори през октомври същата година беше водач на листата на "Патриотичен фронт" (НФСБ и ВМРО) за Хасково и влезе в 43-ото НС.
Престоят му в българския парламент се запомни с избора му за председател на парламентарната комисия по култура, който предизвика скандал и протести и той подаде оставка.
В края на мандата се разграничи от Симеонов и Красимир Каракачанов, а на следващите парламентарни избори през 2107 г. стана водач на листата на ДПС в 23-ти МИР София. Движението, както обикновено, не класира депутати от столицата, като в този район получи 0,59% (1330 гласа).
