Пазарът на труда се крепи на пенсионерите

Пенсионери крепят пазара на труда в страната. Близо 200 хил. българи на възраст над 65 години продължават да работят, което е добре за бизнеса, тъй като повечето фирми се оплакват от дефицит на работна ръка. Повечето от работещите хора на над 65 години получават лична пенсия за стаж и възраст, но продължават да работят. Но голяма част от тях отлагат взимането на пенсия, което ще им осигури получаването на по-високи пенсии.

Това става ясно от писмен отговор на министъра на труда и социалната политика в оставка Борислав Гуцанов на парламентарен въпрос на Кристина Петкова, депутат от ПП-ДБ.

Според последните данни на Националния осигурителен институт (НОИ) през август 2025 г. броят на осигурените в системата на държавното обществено осигуряване е 2 770 956, от които 194 700 са хората, които продължават да се осигуряват след навършване на 65-годишна възраст

Това са около 7% от всички работещи и осигурени граждани, посочва в отговора си министър Гуцанов.

Групата на работещите хора на над 65-годишна възраст е социално и икономически разнородна. Сред осигурените хора на възраст над 65 години има около 160 хил., които получават лична пенсия за трудова дейност, но продължават да работят и да се осигуряват. Те са около 5,4% от всички осигурени хора в страната и почти половината (46,6%) от всички пенсионери, които работят под някаква форма и се осигуряват, без значение каква е възрастта им. Средният осигурителен доход на тази група е между 1260 лв. и 1550 лв., а средният размер на пенсията им е около 1250 лв. Върху осигурителния си доход тези хора плащат данъци и осигуровки и чистата сума за получаване е средно 1000-1200 лв.

Останалите малко под 35 хил. осигурени на възраст над 65 години не получават лична пенсия за трудова дейност. Те или получават наследствена пенсия и работят, или не са пенсионери, а продължават да работят и да трупат допълнителен осигурителен стаж, като за всяка година отложено пенсиониране получават увеличение (“бонус”) от 4% върху бъдещия размер на пенсията, пише в отговора на министър Гуцанов. Тази група оказва допълнителен положителен ефект върху приходите на осигурителната система в краткосрочен план. В дългосрочен план тези хора ще получават по-високи пенсии, но за сметка на по-кратък период на получаване, допълва министърът.

Групата на работещите пенсионери на възраст над 65 години включва от една страна висококвалифицирани специалисти, които продължават професионалната си реализация и допринасят със своя опит и експертиза

От друга страна в тази група попадат и хора със сравнително ниски пенсии, които продължават да работят, за да компенсират ограничените си доходи и да осигурят финансовата си самостоятелност.

Работата след навършване на пенсионна възраст има смесен ефект върху финансовата устойчивост на пенсионната система, посочва министърът. От една страна тези хора внасят осигуровки, което повишава приходите във фондовете на държавното обществено осигуряване. От друга страна, при натрупване на допълнителен осигурителен стаж, отпуснатите пенсии подлежат на преизчисляване, а за хората, които нямат отпусната пенсия, така наречената “тежест на осигурителния стаж” е в по-голям размер - 4 на сто вместо 1,35 на сто за всяка година работа след навършване на пенсионна възраст. Това води до увеличение на размера на пенсиите в бъдеще.

Може да се обобщи, че заетостта на пенсионерите, както и отлагането на пенсионирането при част от хората на възраст над 65 години, има положително влияние върху приходите на осигурителната система, като същевременно поражда ограничен разходен ефект чрез последващо преизчисляване на пенсиите, пише в отговора на министъра. В резултат влиянието върху пенсионната система остава благоприятно, а насърчаването на трудовата активност сред по-възрастните хора би допринесло за повишаване на финансовата устойчивост и адаптивността на пенсионната система в условията на застаряващо население и променяща се структура на пазара на труда, допълва министърът на труда Борислав Гуцанов.

Българите най-често работят след като са получили пенсия за стаж и възраст по финансови причини, показват данни на Евростат

Това ни различава от хората в повечето държави от ЕС. Основните причини, поради които хората в ЕС продължават да работят след получаване на пенсия за старост са, че им е приятно да се трудят и да бъдат продуктивни (посочено от 36,3% от запитаните) или го правят поради финансова необходимост (28,6%). Желанието за поддържане на социална интеграция (11,2%) и финансовата привлекателност на работата (9,1%) също са посочени като причини за продължаване на работата. По-малка част - 3,5%, продължават да работят, защото и партньорът им все още работи, показват данни на Евростат.

Най-много са датчаните, холандците и италианците, които след пенсиониране продължават да работят защото им е приятно. За разлика от тях, най-малкият дял на посочващите тази причина е регистриран в Испания (17,9%), Кипър (19,1%) и Словакия (20,4%). Финансовата нужда е основната причина за продължаване на работата в Кипър (68,6%), Румъния (54,3%) и България (53,6%), докато в Швеция, Чехия и Люксембург е много нисък делът на хората, които посочват тази причина.