Пеканов: Надявам се 13% от 12-те млрд. лв. от плана за възстановяване да влязат в икономиката още тази година

"Целта ни е в рамките на нашия мандат да подобрим плана, да покажем повече амбиция в него и по този начин да предоставим една версия, която е готова за внасяне. Надяваме се да успеем до края на мандата на служебното правителство", заяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

"Относно въпроса кога ще дойдат тези средства - това зависи от срока на одобряване от страна на Европейската комисия. Нашата надежда и според мен на всяко едно правителство – и на миналото, и на следващото, е предварителните 13% от финансирането да влязат в икономиката ни тази година. Останалите ще дойдат в момента, в който бъдат реализирани проектите", допълни той.

"По-скоро не планираме включването на проект за улавяне на въглеродния диоксид. Причината е, че в други страни няма все още реализирани подобни проекти в необходимите мащаби, които да са технически в експлоатация. По отношение на зеления водород в момента има един проект и ние не смятаме да инвестираме повече от вече заложеното в плана", каза още Пеканов.

"Санирането е част от европейските приоритети и от инициативата за реновиране в Европа. Ние се опитваме да направим така, че тези средства да се изразходват по-устойчиво, като се стремим да въведем механизми, с които да се гарантира, че наистина това ще се случи по най-ефективния начин. Като част от тази цел се опитваме да заложим индикатори за изпълнението на тази програма така, че хората да нямат съмнение дали тя е реализирана по най-добрия възможен начин. Не планираме големи промени в цялостния размер, трябва да отиват в цялата страна, а не да са фокусирани в София и големите градове", сподели пред "24 часа" вицепремиерът.

"Имаме проекти, които вече са залегнали в плана, които се целят както към дигитализация, така и отчасти към инфраструктурата на жп транспорта – нещо важно, което според мен трябва да се подобрява в България и дълго време е било игнорирано. Да не забравяме, че допълнително имаме сериозни средства по оперативната програма “Транспорт”, откъдето също може да бъде правена модернизация на инфраструктурата.

От друга страна, по отношение на метрото, само половината от тези средства, за които вие споменавате, са всъщност в плана. Другата част е т.нар. съфинансиране. Водим активни разговори и се опитваме да намерим най-добрия баланс. Не смятам за правилен подхода, при който всяка една инфраструктурна мярка, която се отнася до София, винаги разчита на европейски средства – тези средства, подобно на националния бюджет, са все пак за цяла България и не трябва да отиват несъразмерно към столицата. Може би този фокус върху София не е устойчив и стои въпросът защо Столична община с годините не е развила по-добри модели, с които да увеличи приходите си и съответно да има достатъчно средства, така че да финансира частично собствените си инфраструктурни проекти", заяви още Атанас Пеканов.

"Всички министерства работят доста усилено и имаме различни предложения от тях. Най-много нови и интересни проекти имаме в сферата на образованието, здравеопазването, енергетиката, икономиката. Имаме конкретен проект за подобряване на спешната помощ в труднодостъпни райони, например по въздух. Някои от проектите залагат на повече фокус върху качеството на здравната услуга и модернизация и снабдяване с апаратура, а не само на мерки, насочени към енергийна ефективност. Освен това трябва да има фокус и върху регионалното измерение на достъпа до здравеопазване. По отношение на образованието се планира важен проект за развитие на уменията и на самите учители.

Винаги има много неща, които могат да се подобряват. Говорим за технически специфики, които са по-скоро на експертно ниво, но в допълнение на това – промяна на структурата на финансиране, евентуално добавянето на подкрепящи и допълващи дейности. За мен е важно да има и индикатори за изпълнение на целите, за да можем с годините обективно да оценим какво се случва с тези проекти и дали са изпълнили своята основна идея.

Именно това е и в сърцето на идеята за средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост – да се упражнява силен контрол как тези пари от ЕС се използват, да се дисциплинират страните да правят с тях нужните инвестиции и дори понякога трудни реформи", каза още той.

"Трябва да си даваме сметка, че пет от шестте най-бедни региона в ЕС, са в България. Регионът, в който се намира София, не е сред тях, като същевременно именно тук се насочват голяма част от средствата. Трябва да правим така, че повече инвестиции да отиват в останалата част от страната. Става въпрос за по-холистичен начин на мислене и планиране на дейностите и политиките в държавата. Разбира се, че с промените ние се стараем да подпомогнем още повече икономическия растеж и да допринесем в по-голяма степен за развитието на страната. От друга страна, като икономист трябва да кажа, че прогнози за по-далечен хоризонт, касаещи общия кумулативен ефект върху растежа, е трудно да се правят и да бъдат достатъчно точни и коректни", сподели вицепремиерът по управление на икономическите средства.