Пенсия ли?! Българинът занапред ще работи до живот

Българите да работят почти до живот, а средна възраст за излизане от пазара на труда и за жените, и за мъжете да нарасне до 67 години. Това са част от целите за пазара на труда в страната, поставени в Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в България до 2030 г. Това означава трудовият стаж на хората да нараснат средно с около 3 години, изчислява в свой анализ в. "Труд".

Икономическите последици от застаряването на населението върху пазара на труда и неговото функциониране са многопосочни - очаква се да намалява количеството и качеството на труда, което води до влошаване на конкурентоспособността на икономиката в дългосрочен план, очакват се и неблагоприятни промени в образователното равнище на работната сила, професионалните компетенции и способността за адаптивност към промените, пише в документа. Демографските промени, застаряването и неравномерното териториално разпределение на населението изискват преструктуриране на икономиката и промяна в политиките за заетост и управление на човешките ресурси.

Последните налични данни показват, че средна възраст за излизане от пазара на труда и на жените, и на мъжете е 64,1 години. А целта е средната възраст, в която човек спира да работи, да нарасне на 67 години.

Наред с това има желание хората да работят повече часове. През миналата година средният брой отработени часове на седмица от жените е 38,8 часа, а от мъжете е 39,1 часа. Целта е и мъжете, и жените да работят средно по 40 часа на седмица.

Едно от най-големите предизвикателства в следващите десетилетия ще бъде осигуряване на възможност за посрещане на последствията от застаряване на работната сила и насърчаване на заетостта на възрастните хора, пише в отчет за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в България до 2030 г.

Ако относително по-многочислената работна сила на по-висока възраст би имала продуктивни работни места, то това ще доведе до намаляване на броя на хората, които не работят, а получават само пенсии или социални помощи. Това ще позволи да се освободи финансов ресурс за оптимизиране както на личните, така и на държавните инвестиции за подобряване на качеството на човешките ресурси.

Осигуряването на продуктивни работни места, особено за работната сила в по-високите възрастови групи (която ще бъде по-многочислената в следващите десетилетия) може да се определи като демографски дивидент, пише в документа.

Подобен демографски дивидент могат да имат мерки за активиране и включване на пазара на труда на големи социални групи, които са изпаднали в състояние на икономическа зависимост, поради безработица, ниско образование и квалификация, различна степен на увреждане, полагане на труд за гледането на други членове в семейството и др. Проблеми за използването този демографски дивидент са: ниско равнище на квалификация на работниците; висока заетост с нископроизводителен или непроизводителен труд; висок дял на заетост в сивата икономика. Авторите на анализа признават, че работните заплати са ниски на фона на реалните потребности за нормално възпроизводство на работната сила.

Променящият се профил на работната сила на пазара на труда в резултат на демографските процеси и застаряването на населението изисква спешен преглед, и когато се налага - промяна и адаптиране на всички мерки и програми към новата ситуация. Това може да включва използване на резерви за стабилизиране на пазара на труда чрез включване на някои социални групи (увеличаване на количеството труд) - младежи; възрастни в добро здраве; жени в определени възрастови групи; хора с увреждания, позволяващи полагане в определена степен на определен вид труд; роми; обезкуражени и др., пише в документа.

Според авторите на анализа е необходимо повишаване на ролята и дела на доходите от труд в структурата на общите доходи. Това означава намаляване на дела на пенсиите и социалните плащания в доходите на домакинствата. Необходима мярка е и радикално ограничаване на дела на работа в сивата икономика за всички социални групи, както и на дела на сивата икономика в страната. Предлагат и разширяване на дела на учещите през целия живот и превръщането на ученето през целия живот в елемент на националната народопсихология и култура.