Пепа Николова: Не знам що е суета!

„Славата е миг, след това продължаваш да копаш и да се доказваш. Пазя се от тази суета. Гледам да не се главозамайвам”, сподели в свое интервю месеци преди да си отиде от този свят актрисата Пепа Николова. Тя бе мъжкото момиче на българското кино и театър. Късата й прическа изразяваше стремежа й към свобода и независимост и я превръщаше в истинска бунтарка. Такава бе през целия си почти 60-годишен житейски път – и на сцената, и на големия екран и в личния си живот.

Не страдаше от звездомания, не се фукаше и не парадираше с известността си. Не цепеше обаче и басма никому и казваше всичко, което й е на уста. Затова си спечели и славата на „лошо момиче”. „Тя беше възторжена, усмихната жена, майка, приятел и гамен, както сама казваше. Трудно ще я забравя”, каза на поклонението в Сатиричния театър нейният колега и приятел Стефан Данаилов и я сравни с летяща комета. „Тя дойде като от небето, когато снимахме в Русе „Понеделник сутрин” - едно момиче от Харманли, усмихната, намаана и ни направи луди. Тя беше чудо”, върна се назад във времето актьорът.

И добави: „Тя беше невероятна - веднага влезе в сърцата на артистичната гилдия, говореха за нея като за българската Джулиета Мазина. Имаше изключително излъчване и талант, и ако филмът беше излязъл навреме на екран, филмовата й кариера вероятно щеше да е друга”. В трудните моменти за нас, актьорите, Пепа не загуби увереност в себе си и в хората, ругаеше, радваше се, жалваше се и се усмихваше, отбеляза Стефан Данаилов, който си партнира с нея в „На всеки километър”. Тя играе циганката Джалма, той – бате Серго.

Пепа Николова прави силни роли на сцената на Сатиричния театър

Пепа Николова се появява на бял свят на 23 декември 1946 г. в Харманли, четири месеца след като България става Народна република. Тя се гордееше много с тракийския си род, който произхожда от селото на капитан Петко Войвода - Доганхисар, което се намира в Гърция. Близките й са бежанци от Беломорска Тракия. Баща й Никола, който е столетник, от детските си години останал полусирак без майка и бил отгледан от всички роднини. Тя се подписва с името на баща си. А той, отгледан по роднини, има три фамилии - Свинаров, Комнев, Калоянов и не се знае коя от всичките е вярна. Като пристигнали от турска Тракия баба й и дядо й по майчина линия се заселили в Харманли. Баща й Никола живеел в Бургас, но дошъл на гости, залюбил бъдещата си жена Райна и останал в Харманли, за да гради живота си отново. 

Сцената я привлича от малка. В родния си град още преди да стане ученичка обожава да застане на площада и да пее народни песни. През 1964 г. завършва гимназия в Харманли и 18-годишна кандидатства в естрадния отдел на консерваторията, където е приета. Там Вили Цанков преподава режисура и я кани да участва в новата му постановка по пиесата на Дамян Дамянов „Преди всичко любов”. Всъщност участието й е епизодично - облечена в ефирна бяла рокля, тя минава пред завесата в края на спектакъла. Вили Цанков обаче е доволен от работата си с Пепа и я кани в Младежкия театър и от 1965 г. започва да работи там. Има зад гърба си 40 роли в киното и също толкова в театъра.

По ирония на съдбата първият филм, в който чернооката дивачка получава главна роля „Понеделник сутрин” на Ирина Акташева и Христо Писков е забранен от комунистическата цензура през 1966 г. В лентата Пепа Николова играе леко момиче от провинциален град, чийто възприятия на света са в разрез с комунистическия морал. Чрез скандалното поведение на героинята на Пепа авторите не филма искаха да изобличат лицемерието и подлостта, криещи се зад комунистическата реторика, разминаването между лозунгите и реалността. „Социализъм като нашия на Запад отдавна са построили” и „Да ви пикая на този социализъм!” са част от скандалните за онова време реплики във филма, които принуждават сатрапите в киното да забранят филма за близо четвърт век.

В забранения от цензурата филм „Понеделник сутрин” си партнира със Стефан Данаилов

Първоначалната идея на сценариста Никола Тихолов и на режисьорите е Тони да бъде сгазена от черна волга. Асоциацията между властта и черната волга е очевидна. В крайна сметка авторите на „Понеделник сутрин” променят този финал с друг, но въпреки това на лентата е сложен черен печат. Филмът дочака своята премиера 22 години по-късно, а малко преди промените през 1989 г. Пепа Николова получава наградата на Съюза на българските филмови дейци за женска роля.

„В понеделник сутрин” Пепа Николова си партнира с Асен Кисимов, Кирил Господинов, Петър Слабаков, Руси Чанев, Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Стефан Мавродиев. През 1989 г. филмът участва в кинофестивалите в Швеция и Берлин. През 1990 г. обира лаврите в Лос Анджелис на Международния фестивал на забранените филми от комунистическите режими в Централна и Източна Европа. Високо признание „Понеделник сутрин” получава на международния фестивал в Ротердам през 1990 г. От 160 прожектирани игрални филма творбата влиза в топ 10 на най­-качествените. За съжаление, забраната на филма слага много бариери пред летящия старт на Пепа Николова в българското кино. Тя затова е отрязана от ВИТИЗ.

Актрисата дружеше с естрадната легенда Васил Найденов

„Пепа беше много пластична, ритмична, музикална, естествена,” споделя режисьорът на „Понеделник сутрин” Ирина Акташева. Съпругът й и също режисьор Христо Писков припомня, че двамата са имали още много проекти за Пепа Николова, но сценариите са били спирани за съжаление.

Чернокосото мургаво момиче с големите черни очи става любимка на публиката с ролята си на красивата циганка Джалма в сериала „На всеки километър”. Героинята на Пепа свири майсторски на дайрето и е влюбена в бате Серго (Стефан Данаилов) Филмът на режисьорите Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев е излъчен за пръв път през лятото на 1969 г.

„Беше все така красива, а хората мислеха, че наистина е циганка”, спомня си нейният екранен партньор Стефан Данаилов. „Там играх с истински цигани. Много хора и днес ме мислят за циганка. Това ме радва, значи съм го направила добре. От тогава много обичам циганите. Спомням си една циганска сватба – циганинът казваше: „Хора, каня всички – канени и неканени!” Българин такова нещо няма да направи”, разказваше актрисата приживе. А за да влезе в образа си, докато снимат серията „Циганката” край Пасарел, Пепа 10 дни не се разделя със сценичните си дрехи и не напуска истинския катун.

Покрай ролята й на циганката Джалма в „На всеки километър” мнозина я смятат за ромка

„Имам слабост към циганите, защото съм първична като тях”, признава години по-късно тя. След ролята на циганката снимат актрисата в малко странни роли - руса чужденка в българо-руската продукция „Бягаща по вълните” по едноименния роман на Александър Грин, индианка в „Оцеола”, шпионка в „Няма нищо по-­хубаво от лошото време”, женска маймуна в „Трета след слънцето”. „Такива са ми давали.­ Аз мисля, че от роля не трябва да се отказваш. Макар че имам много хубаво определение за някои роли и съм го казвала”, бе откровена Пепа Николова.

В немско-кубинския-български филм „Оцеола” Пепа си партнира с големия сръбски актьор Гойко Митич, който живее в ГДР и се снима предимно в уестърни. Една от най-известната му филмова роля е именно на Оцеола. Известният гримьор и художник Димитър Коклин майсторски превръща Пепа в женска маймуна във фантастичния филм на режисьора Георги Стоянов по сценария на Павел Вежинов „Трета след слънцето”. Пепа Николова продължава успешно своя филмов поход и в „Самодивско хоро”, „Снаха”, „Покрив”, „Войната на таралежите”, „Юмруци в пръста”,  „Трите смъртни гряха”, „Златната река”, „Ева на третия етаж”, „Карнавалът”, „Вампири, таласъми”, „Дунав мост”.

Гримьорът Димитър Коклин превръща актрисата в маймуна във фантастичния филм „Трета след слънцето”

Преди да напусне този свят с чувство за хумор тя сподели в свое интервю: „Много са ме млатили в това българско кино”. Актрисата разказваше, че пред камерата не умее да се преструва и се старае да бъде естествена. „Вярвам много на първия дубъл, за мен той е истинският, след това започваме да се повтаряме...”, смяташе бунтарката в киното.

Пепа се изповядваше, че има алергия към преструвките на сцената. Между забележителните й роли в Сатиричния театър, където играе от 1979 г., са Кралицата в „Рицарят на печалния образ” от Стефан Цанев, Машенка от „И най-мъдрият си е малко прост” на Александър Островски, Гина в „Новото пристанище” на Ст.Л. Костов, Музикантката в „Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта” от Дарио Фо, Сийка в „Кукер кабаре” на Любомир Пеевски, Фьокла в „Женитба” на Гогол, Серафима Илинична в „Самоубиецът” от Николай Ердман.

През последните години от живота си актрисата водеше обичани от зрителите предавания по радиа и телевизии. „Времето е наше” звучеше в ефира на най-голямото дупнишко радио. Гледахме актрисата в предаванията й „По пижама с Пепа Николова”, „Часът на Пепа Николова” и „60 минути” по Евроком.

Първото сериозно романтично увлечение на 20-годишната Пепа е с именития руски актьор Ролан Биков. В средата на 60-те години двамата се снимат заедно в романтичния фантастичен филм, посветен на любовта и приятелството, на доброто и злото „Бягаща по вълните”. Голяма част от лентата е заснета на живописното българско крайбрежие.

Във филма „Покрив” заедно с Григор Вачков

Биков, който е 17 години по-възрастен от прохождащата в киното актриса вече е утвърден актьор, талантът му е известен в целия СССР и има зад гърба си десетки филми и награди. Харманлийката хлътва по руската звезда още, когато се запознава с него. Той също остава очарован от малкото диво момиче и двамата изкарват един бурен, макар и кратък служебен роман.

Голямата любов на Пепа Николова обаче е нейният колега Йосиф Сърчаджиев. В края на 70-те и началото на 80-те години двамата имат тайна връзка, която всъщност не остава тайна за актьорската гилдия. Плод на страстната им любов е дъщеря им Александра, която се ражда на 20 май 1983 г. и наследява актьорската професия на двамата си родители. Тяхната им първа среща е в началото на 70-те, когато се готвят за снимките на филма „Бялата одисея”, в който участват заедно.

Страстта между Пепа и Йосиф, които са почти връстници, обаче пламва малко по-късно. Отначало се срещат тайно, защото той е женен за писателката и драматург Райна Томова, от която има дъщеря Ани. Постепенно обаче актьорите престават да се крият и се срещат в кафенетата и кръчмите на интелектуалната бохема в София. Раждането на Алекс обаче преобръща живота и на Пепа Николова, и на Йосиф Сърчаджиев. Той живее за кратко с Пепа и бебето, но в крайна сметка се връща при съпругата си Райна, която пък го заплашва със самоубийство.

Харманлийското момиче бе жена с характер и не цепеше басма никому

Изоставя Пепа и дъщеря си Александра, като години наред нито помага, нито иска да чуе за наследничката си. Твърди дори, че не е неин баща. Пепа сама отглежда дъщеря си, бори се, играе и с хонорарите и заплатата си издържа малкото дете. Проявява стоицизъм, но според мнозина мъката, че е самотна майка и че над дъщеря й тегне клеймото, че е извънбрачното дете на Йосиф Сърчаджиев тежко разболяват след години харманлийската бунтарка.

Самата Пепа никога публично не казва лоша дума срещу своя някогашен любовник. А той вижда Алекс, когато тя е на 11-12 години и я води да яде сладолед. Двамата са отчуждени и до ден днешен. След прекарания тежък инсулт през 2004 г. актьорът поискал прошка от дъщеря си за всички прегрешения към нея и за сложните отношения, които двамата имат от самото й раждане. Самият Сърчаджиев публично никога не коментира отношенията си с дъщеря си, но в тесен кръг е споделял, че липсата на комуникация помежду им ужасно му тежи.

Дълги години Йосиф Сърчаджиев не признаваше, че има дъщеря Сашка

Алекс обаче бе потресена, когато вместо да й се обади за смъртта на майка й през 2006 г. Йосиф прати есемес: „Болката ти е голяма, Бог ще бъде с теб. Йосиф”. Сърчаджиева не може да му прости и че след като ги зарязва, той иска да отнеме и фамилията й.

Драматичните отношения с актьора тласкат Пепа Николова към интимни приятелства с други нейни колеги. Според запознати тя имала кратки любовни закачки със Славчо Пеев, Климент Денчев, Павел Поппандов била много близка и с Кирил Варийски, но двамата били само много добри приятели и си споделяли житейските неволи. Покрай някогашната си връзка със Сърчаджиев устата харманлийка си създава враг в лицето на директора на Сатиричния театър Рашко Младенов.

Пепа дружи с колежката си Сашка Братанова, която имаше дългогодишна тайна връзка с женения Рашко. От него тя роди две близначки. Младенов обаче подобно на Сърчаджиев в онзи момент не напуска съпругата си режисьорката Маргарита Младенова. Той се развежда с нея по-късно, когато вече е зарязал и Сашка, и дъщерите си. Николова не се стърпява и упреква в коридорите на театъра безхаберието на директора съм майката на децата си и към самите тях. Рашко Младенов си отмъщава на бунтарката като почти изцяло я елиминира от репертоара на трупата. Забранява да й дават роли, което драстично орязва и хонорарите й. Липсата на работа и неволите в личния живот се отразяват пагубно на здравето й.

Според колеги самата Пепа занемарила здравето си и дълги години не била ходила на лекар. Когато отишла вече било твърде късно – открили й злокачестен меланом на хипофизата. Претърпява няколко операции през последните две години от живота. Ракът я стопява, поразява голяма част от органите й, тя ослепява. Най-близките до Пепа до последно крият от дъщеря й истината за състоянието на майка й и тя научава, че нещата са необратими дни преди смъртта й.

Пепа отгледа сама дъщеря си Александра Сърчаджиева

Въпреки усилията на лекарите и молитвите на дъщеря й чудо не се случва и тя отлита на 22 септември 2006 г. – денят, в който България чества Деня на независимостта. Само след три месеца щеше да навърши 60. Колегите й от Сатиричния театър, където бе на щат, я изпратиха с италиански шлагери, които тя изпълняваше с удоволствие през годините. Александра Сърчаджиева беше сама край ковчега на майка си. Прегръщаха я и се опитваха да я утешат нейни приятели и колеги на Пепа Николова.

„Мамо, безумно те обичам! Ще направя всичко възможно, за да се гордееш с мен! Ще продължа да се боря заради теб!”, каза през сълзи дъщерята, която тъкмо бе приета на щат във Военния театър. Стоянка Мутафова, която е пестелива на комплименти, също бе натъжена от загубата на младата си колежка й сподели: „Жалко, че не беше оценена, когато трябва - тя всъщност е вселена”.

Иван Ласкин бе опора за Алекс, но уви той почина на 48 години

Александра Сърчаджиева намира утеха след загубата на най-близкия си човек в прегръдките на своя колега Иван Ласкин. Любовта им бе бурна, но не много продължителна. Уви, той си отиде в навечерието на имения си ден тази година. От връзката им се за щастие се роди дъщеря им София, която вече е на 8 години и половина. Засмяното леко мургаво момиченце е пълно копие на баба си, категорични са близки до семейството, които си спомнят младата Пепа Николова. София има същите живи, любопитни очи като баба си, мълвят в актьорското съсловие.

Алекс говори често на дъщеря си София за баба й Пепа

Самата Сашка също прилича много на майка си. Мнозина припознаха в нея покойната Пепа особено когато дъщерята се подстрига късо и се изруси. Сърчаджиева вече е разказала на София за баба й и често показва на момиченцето нейни снимки. Александра е убедена, че майка й й се радва от небето и закриля нея и семейството й. Сега от небето закриля любимите си хора и Иван Ласкин.