Петър Стоянов проговори: Не съм давал никакво куфарче на Костов

След предизвикателството на Стив Ханке за куфарчето с доказателства за корупция, предадено на президента Петър Стоянов, някогашният син държавен глава проговори. Той обясни дългото си мълчание с това, че не е искал да придава твърде голяма важност на думите на финансиста. "Дали съм му предавал куфарче с информация за корупция@ Разбира се, че не съм, защото не съм получавал такова куфарче", отсича Стоянов. 

Веднъж професорът дойде при мен и ми донесе документи, от които се виждаше, че една или две американски компании проявяват интерес да инвестират в България. Ханке твърдеше, че според тях български чиновници им пречат за това или проявяват двусмислено поведение. Не в смисъл, че искат директно рушвет или подкуп, а че бавейки своя отговор, сякаш негласно внушават това.

Затова и се обадих на Иван Костов, може да съм бил и по-рязък, но бях действително ядосан, че в онзи момент, когато жизнено се нуждаехме от всяка чуждестранна инвестиция, някой може да си позволи такова поведение, дори да няма никаква корупция. Впрочем Костов беше напълно съгласен с мен". Това обяснява синият президент.

Стоянов разкри, че проф. Ханке е бил просто един хората, поканени за да чуе съветите им. "Въпросът бе: дали да се въведе валутен борд и към коя валута да се фиксира българският лев. Проф. Ханке беше твърд привърженик на идеята, че трябва да го „вържем” за американския долар. Категорично не приех това, защото противоречеше на идеята за бъдещо членство в ЕС. Такова бе и мнението на повечето наши експерти", върна времето назад Стоянов.

Стоянов засвидетелства уважение към бившия премиер Иван Костов, като обясни, че освен всички икономисти, работили всеотдайно и чиито имена се знаят, добавя и Иван Костов и Александър Божков. "Бях в непрекъсната връзка с тях, защото очакванията на всички ни бяха, че СДС ще спечели следващите избори и парламентарното мнозинство ще трябва да приеме текстовете за валутния борд, а бъдещият министерски съвет да го въведе", казва Стоянов.

Адвокатът е категоричен, че във времето, когато със служебния кабинет е трябвало да се подготви всичко, не е имало време за губене, а от него е искана политическа гаранция, че следващото мнозинство и кабинет ще приемат закона за борда. "Иначе нямаше да получим животоспасяващите заеми.", казва Стоянов.

„С една дума: валутния борд не е рожба само на един човек. Но още тогава в нашите среди с това прозвище бе удостоен Красимир Ангарски, най-напред защото той от първия ден бе категоричен привърженик на въвеждането на борда, с лев фиксиран към марката, което означаваше един ден към еврото и второ, защото той координираше на практика всичко от самото начало до края. Дума да няма, че Майкъл Деплер и Ан Макгърк положиха изключително сериозни и почтени усилия това да се случи. Също и служебното правителство начело със Стефан Софиянски и финансовия министър Гаврийски."

Стоянов разкрива, че "Стив Ханке беше против някои основни постановки на борда и когато Законът беше готов, той отново го критикува сериозно пред  журналисти. Слава Богу, бордът беше успешен, но в крайна сметка така се ражда истината – в сблъсък на идеи и гледни точки."

Тук обаче се появява един въпрос, който откровено ме смущава, казва експрезидентът.

"Почти 30 години говорим за приватизация и свързаната с нея корупция. През всичките тези години повече от 10 български институции са се занимавали с този въпрос – ведно с целия си капацитет, подготвени служители и написани на български език документи и материали. Да не говорим за медиите. А досега нямаме един споделен от всички отговор каква е истината за корупцията. Как тогава може и медиите, и обществото да очакват тази истина да излезе от куфарчето на Стив Ханке двадесет години по-късно? При положение, че по онова време е идвал 4-5 пъти в България, стоеше по три дни и дори не знаеше български език.", разказа Стоянов.

"Струва ми се, че трябва много силно да се замислим върху този факт и тук дори не става въпрос за куфарчето на Ханке. Живеем в свят на хибридни войни и на фалшиви новини и ще излязат по-силни онези общества, които могат да се противопоставят успешно на тази нова и изключително коварна заплаха. Лековерието и наивността могат да доведат до гибелни последици. И затова трябва да се замислим всички, включително вие, журналистите.

И още нещо. Колкото по-малко официален характер има една информация, толкова по-истинска изглежда тя в очите на българското общество, а това е изключително опасно, защото говори за недоверие в институциите и оттам – в държавността като цяло. По време на президентската кампания през 2001 г. показах по телевизията един доклад на Националната следствена служба с данни за евентуални злоупотреби и корупционна дейност на висши чиновници и няколко министри от кабинета Костов", отсича Петър Стоянов.

На въпрос как е предупреждавал че корупцията може да изиграе лоша шега на управлението на СДС и затова е развалил отношенията с Костов, Стоянов казва: "Точно така. Но винаги защитавах кабинета, защото много исках този кабинет да довърши мандата си и да има евентуално втори. Защото заедно бяхме придвижили България много напред по пътя и към НАТО и Европейския съюз. Много се страхувах, че един нов кабинет и не дай Боже, нова и по-неблагоприятна геополитическа ситуация могат да променят атлантическия ни и про-европейски курс, а това щеше да бъде фатално. Затова критиките ми бяха не, за да сваля кабинета, а точно обратно – за да не позволя да падне заради натрупано обществено недоволство. Това и казвах във всичките си публични изяви. Казах го ясно и публично и на 5 май 2001 г. - малко преди парламентарните избори. Помня го и досега: „СДС трябва да продължи да управлява България и след тези парламентарни избори.” По-ясна предизборна подкрепа от тази – здраве му кажи!

Вярно е, че отношенията ми с Костов не бяха блестящи, особено по време и след като загубих президентските избори. И досега, например, не мога да си обясня крайно непочтеното му твърдение, че „отварянето на досиетата и лустрацията бяха спрени от Петър Стоянов”.

Съвършено невярно – законите за досиетата и законите за лустрацията са публикувани в Държавен вестник и влязоха в сила след като аз подписах укази за тяхното обнародване, т.е., нищо не съм спирал. И сега да влезете в Интернет, можете да видите това. Но лъжата така или иначе остана - и до днес ме питат за това. Кабинета Костов и очевидните му заслуги за България, обаче, винаги съм подкрепял."